Радарната система за борба с градушките се нуждае от спешна модернизация

11.07.2025 | Енергетика

Заместник-министър Иван Капитанов представи критичното състояние на метеорологичните радари, които са морално остарели и се нуждаят от цялостно обновяване с цел ефективна противоградова защита.

Снимка от Pexels

Мащабна среща между ключови държавни институции разкри належащата необходимост от технологично преобразуване на националната радарна инфраструктура. Експертите от Министерство на земеделието и храните, съвместно с представители на различни ведомства, обсъдиха критичното състояние на метеорологичните съоръжения.

Понастоящем системата разполага със седем доплерови радарни станции, които функционират при изключително ограничен режим. Заместник-министър Капитанов подчерта, че апаратурата се включва само по време на активния противоградов сезон - от април до октомври, с цел максимално удължаване на експлоатационния ѝ живот.

Съществуващата техническа конфигурация създава сериозни предизвикателства пред получаването на прецизна метеорологична информация. Институциите имат остра нужда от денонощен мониторинг на атмосферните процеси, което понастоящем е невъзможно поради морално остарелите съоръжения.

Експертите категорично препоръчват постепенна подмяна на радарните станции с модерни, високотехнологични системи, способни да осигурят целогодишно наблюдение. Финансирането на този мащабен проект се планира да бъде реализирано чрез Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 година.

Участниците в работната среща единодушно подкрепиха инициативата за модернизация, като подчертаха стратегическото значение на проекта. Те изтъкнаха важността България да поддържа съвременна радарна система, която да предоставя качествени метеорологични данни на европейските партньори.

Техническото обновление се налага поради изключително остарялата инфраструктура - радарите са функционални повече от 40 години, което поражда чести технически проблеми, особено по отношение на антенните механизми.

Ограничените бюджетни средства налагат търсенето на алтернативни финансови инструменти, включително европейски фондове и национални програми. Крайната цел е изграждането на модерна, надеждна и ефективна метеорологична система за превенция и мониторинг на опасни атмосферни явления.