В началото на март 2014 г., докато въоръжени мъже без отличителни знаци държат сградите на властта в Крим, Владимир Путин обяснява пред журналисти, че това са „местни отряди за самоотбрана“, а униформи човек може да си купи „във всеки магазин“[1]. Година по-късно, в документалния филм „Крим. Пътят към родината“, Путин разказва как лично е наредил на полуострова да бъдат пратени спецчасти на ГРУ, морски пехотинци и командоси „под прикритието на засилена охрана“, и пита: „Защо да го крием?“[1]. Между двете изявления е анексията на полуострова.
Русия е агресор: през февруари 2022 г. тя започна пълномащабна война срещу Украйна. Отричането започва по-рано. Още през 1994 г. с Будапещенския меморандум Москва се задължава „да уважава независимостта, суверенитета и съществуващите граници на Украйна“ и да не прилага сила срещу нея. Срещу това Киев предава около 1900 стратегически ядрени бойни глави, третия по големина арсенал в света[2]. Двайсет години по-късно Русия завзема Крим и разпалва войната в Донбас, която до 2019 г. е отнела над 13 хиляди живота и е прогонила около два милиона души от домовете им[2]. Да се вярва на Кремъл е същото като да вярваш на маньяк, че няма да те нарани.
Осем години „не сме там“
Подходът от Крим се повтаря в Донбас. От 2014 г. Москва твърди, че не участва във войната в източна Украйна, макар руските части и контролът на Кремъл там да са факт през всичките осем години. Според анализ на Атлантическия съвет това отричане прави невъзможно и примирие, което да работи: изтегляне не може да бъде договорено със страна, която твърди, че не присъства там[3]. На 21 февруари 2022 г. Путин признава „народните републики“ в Донецк и Луганск, подписва с тях договори за „приятелство и взаимопомощ“ и веднага започва да вкарва редовни части[4]. На другия ден той обявява Минските споразумения за несъществуващи, а Съветът на федерацията му дава право да използва сила[5]. Същите споразумения Русия години наред настояваше Украйна да изпълни.
През същите месеци Кремъл отрича да готви нахлуване. На 13 ноември 2021 г. Путин нарича тревогите за война „алармистки“ пред телевизия „Россия 1“[5]. Говорителят му Дмитрий Песков на 28 ноември уверява, че „Русия е миролюбива страна“, заместник-министърът Сергей Рябков на 11 януари 2022 г. казва: „Нямаме намерение да нахлуваме в Украйна“, а Сергей Лавров на 28 януари: „Няма да има война, доколкото зависи от Руската федерация“[6]. На 15 февруари Мария Захарова обявява този ден за „деня на провала на западната военна пропаганда“[3]. В тези дни около границите на Украйна от три страни са събрани между 175 и 190 хиляди руски войници[5]. Девет дни по-късно, на 24 февруари в 5:30 ч. московско време, Путин обявява войната[7].
„Не планираме окупация“ и четири анексирани области
В същата реч Путин заявява: „Нашите планове не включват окупация на украински територии. Няма да налагаме нищо на никого със сила“[7]. Като цел той посочва „демилитаризация и денацификация“ на Украйна и твърди, че жителите на Донбас осем години търпят „геноцид от киевския режим“, твърдение, за което Международният съд не намира доказателства[7]. На 30 септември 2022 г. Русия обявява за своя територия Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област[7], без да контролира нито една от тях изцяло.
На 9 май 2026 г., на парада за Деня на победата, Путин казва, че „въпросът отива към своя край“, и обещава среща със Зеленски в трета държава, но едва след подписан мирен договор. Русия държи малко под една пета от украинската територия, а обявеното от Доналд Тръмп примирие за 9–11 май никоя от страните не спазва докрай[8]. На 5 септември пратениците на САЩ Стив Уиткоф и Джаред Кушнър разговарят с Путин три часа и десет минути. Според източник, близък до Кремъл, цитиран от западни агенции, „няма никакъв шанс за споразумение по фронтовата линия“, преди Путин да довърши завземането на Донецка област, което Москва очаква до края на 2026 г. Западни военни анализатори смятат този срок за нереалистичен.
На 1 октомври във Валдайския клуб Путин обяснява, че е бил готов да седне на масата още на 21 септември, ден след изборите за Държавна дума, но според него Украйна е осуетила това. Конкретното му твърдение е, че в деня на изборите и непосредствено след тях украинска страна е изпратила над 1600 дрона към Москва и към избирателни секции в руската столица – именно тази атака, по неговите думи, е причината преговорите да не започнат на планираната дата. Условията, с които той обвързва всяка следваща среща, остават същите от началото на войната: цял Донбас, неутрална Украйна и гаранции единствено за Русия, а преговорите трябва да завършат „на условия, приемливи за Руската федерация“. Ако територията така или иначе ще бъде загубена, пита той, защо Украйна „се вкопчва в нея с цената на човешки животи“[9]. Самите дронове, с които Путин обяснява провала на разговорите, са част от украинската отбрана срещу нахлуване, което Кремъл до 24 февруари 2022 г. публично отричаше да готви – и което продължава четвърта година именно заради условията, които Путин поставя без изменение.
Осем признати случая на отричане
Хронологията по-горе не е поредица от изолирани изявления, а повтарящ се модел: Кремъл отрича факт, който вече е настъпил или предстои, а по-късно самата Москва или следващите събития го потвърждават. По документираните в тази статия случаи броят на подобни епизоди е осем – от „местните отряди за самоотбрана“ в Крим до твърдението, че Русия „не планира окупация“ на украински територии.
| Дата | Кой и какво твърди | Какво се случва в действителност |
|---|---|---|
| Март 2014 | Путин: въоръжените мъже в Крим са „местни отряди за самоотбрана“ | През 2015 г. сам признава, че е наредил да бъдат пратени спецчасти на ГРУ, морски пехотинци и командоси |
| 2014–2022 | Москва: Русия не участва във войната в Донбас | Руски части и контрол на Кремъл присъстват през всичките осем години |
| 13.11.2021 | Путин пред „Россия 1“: тревогите за война са „алармистки“ | На 24.02.2022 г. Русия започва пълномащабно нахлуване |
| 28.11.2021 | Дмитрий Песков: „Русия е миролюбива страна“ | Същата държава подготвя нахлуване в съседна страна |
| 11.01.2022 | Сергей Рябков: „Нямаме намерение да нахлуваме в Украйна“ | 44 дни по-късно руски войски преминават границата |
| 28.01.2022 | Сергей Лавров: „Няма да има война, доколкото зависи от Руската федерация“ | 27 дни по-късно войната започва |
| 15.02.2022 | Мария Захарова обявява „деня на провала на западната военна пропаганда“ | 9 дни по-късно Путин обявява войната |
| 24.02.2022 | Путин: „Нашите планове не включват окупация на украински територии“ | На 30.09.2022 г. Русия обявява за своя Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област |
Източник: rferl.org, en.wikipedia.org (Prelude to the Russian invasion of Ukraine), factcheck.org, atlanticcouncil.org, en.wikipedia.org (Putin's invasion of Ukraine speech)
Изводът от това разследване е ясен: от „местни отряди за самоотбрана“ през 2014 г. до „не планираме окупация“ през 2022 г. Кремъл системно отрича факти, за които знае, че са неверни в момента на изричането им, а признанието идва едва след като отричането вече не е изгодно. Логиката се повтаря и днес – Путин представя украинските дронове не като закъсняла реакция на войната, която самата Русия води от февруари 2022 г., а като самостоятелна „провокация“, заради която преговорите се провалят. Условията, които поставя, остават същите от самото начало на войната – променя се само риториката: удари по военна и енергийна инфраструктура в самата Русия Кремъл нарича „терор“, докато собствените му удари по цивилни обекти в Украйна представя като неизбежна необходимост. Разследването на тази хронология показва модел на лъжа и самопротиворечие, не изключение.