В проект за промени в Наредбата за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, се предвиждат значителни корекции, касаещи извънболничната и болничната помощ. Проектът е публикуван на уебсайта на Министерството на здравеопазването (МЗ) за едномесечно обществено обсъждане, което подчертава ангажимента към прозрачност и възможност за обществено участие в определянето на бъдещето на здравните грижи.
В сферата на първичната медицинска помощ се предвижда въвеждането на дейност по прилагане на целеви имунизации. Целевите имунизации, препоръчителни за групи от населението с повишен риск от заразяване, ще бъдат финансирани чрез ваксини, закупени от МЗ. Акцентът пада върху ваксинацията срещу коклюш за бременни в периода между 27-ма и 36-та гестационна седмица, която вече се прилага в страната. Освен това, през 2026 г. се предвижда включването на целева имунизация срещу респираторно-синцитиален вирус, отново за бременни жени, в периода между 24-та и 36-та гестационна седмица.
Промените засягат и общопрактикуващите лекари, като се предлага отпадане на задължението за оформяне на здравно-профилактична карта/талон, както и за издаване на документи относно имунизационния статус, необходими за детски градини и училища. Аргументът зад това предложение е въвеждането на нови функционалности в Националната здравноинформационна система, които ще позволят централизиран достъп до информация. Въпреки това, ще бъде запазено изготвянето на необходимите документи за деца и ученици, изисквани при определени обстоятелства.
В предложенията се акцентира и върху подобряването на комуникацията, свързана с имунизациите. Предвижда се прецизиране на начина на планиране и уведомяване на лицата, подлежащи на имунизация, като се предоставят разнообразни възможности за уведомяване, включително чрез лицензиран пощенски оператор, факс, електронен адрес или SMS.
Прецизиране се предвижда и в специализираната извънболнична помощ по медицинска специалност "Клинична алергология", като се конкретизира изискването за консултация преди имунизации при лица с алергия към съставка на ваксина. В същото време, в пакета дейности по специалността "Акушерство и гинекология" се добавя дейността "Превенция на сексуално предавани инфекции" и вземане на материал за молекулярно изследване, свързано с провеждане на PCR изследване за човешки папилома вирус, хламидии и др.
Значително внимание се отделя на развитието на нуклеарната медицина.
Предлага се създаването на две нови амбулаторни процедури, които ще регламентират провеждането на радионуклидна терапия с тераностични радиофармацевтици при пациенти с простатен карцином и невроендокринни тумори. Целта е да се стандартизира медицинската регулация, да се намалят хоспитализациите, да се оптимизират разходите и да се осигури по-лесен достъп до модерно лечение.
В болничната помощ се предвижда въвеждането на нова клинична пътека за "Транзиторна исхемична атака".
Причината е отчитането на случаи, които не отговарят на критериите за исхемичен мозъчен инсулт, но са били третирани в клиничната пътека за инсулт. Това води до неточности в статистиката и поставя страната на водещи позиции в Европа по отношение на мозъчни инсулти.
Създаването на клинична пътека за "Лечение на инфекции на пикочо-половата система", обхващаща урология, хирургия и детска хирургия, е друга предложена промяна. Инфекциите на пикочните пътища са често срещани и могат да доведат до сериозни усложнения при липса на навременно лечение.
Освен това, се предвижда възможност за диспансерно наблюдение на пациенти с мигрена от лекар с придобита специалност по нервни болести. Целта е ранна терапия, ограничаване на страничните ефекти от дългосрочен прием на медикаменти и намаляване на разходите за лечение.
За пациентите с неинсулинозависим захарен диабет, се предлага промяна в критериите за насочване към специалист ендокринолог. Предвижда се консултация при стойности на гликирания хемоглобин ≥7,5%, вместо досегашните >8%. Целта е подобряване на контрола на заболяването и намаляване на риска от усложнения.