Съществува широко съгласие, че основното образование трябва да приключва след осми клас, че да има задължителен държавен зрелостен изпит по основния профилиращ предмет и че учебните програми за профилираната подготовка трябва да бъдат значително облекчени. Това заяви пред журналисти министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, който обобщи изказаните мнения по време на днешната дискусия, посветена на структурата на училищното образование, баланса между различните видове подготовка, потенциалните промени и необходимите реформи в националните изпити.
По думите му, преди няколко месеца основният акцент е бил върху въпроса кога да завършва основното образование, като преобладаващата оценка за приключването му след седми клас е предимно отрицателна, а положителните страни са твърде малко. Налице е висока степен на консенсус, че трябва да се върне структурата "4+4+4". Дори когато основното образование приключва на по-късен етап, се наблюдават по-ясно изразени положителни ефекти, но не може да се допусне то да завършва след девети или десети клас, обясни министърът.
Той посочи, че темата за образователната структура е преплетена с множество други подтеми – какво да бъде външното оценяване и след кои класове да се провежда, дали да бъде комплексно или насочено към определени предмети, какви да са задължителните зрелостни изпити и кои да са основните направления и пътеки, по които да се профилират учениците. В системата има профили и професии, а когато се говори за задължителни изпити за диплома за средно образование, те могат пряко да бъдат обвързани с профила. В рамките на днешното обсъждане най-силно одобрение срещна разбирането, че основният профилиращ предмет следва да бъде задължителен за матура, а в момента това не е така. Ако ученикът се обучава в профил с английски език, за него изпитът по английски трябва да е задължителен, а при обучение в профил с испански – зрелостният изпит да е по испански език.
Според министъра могат да се развиват и по-общи профили, в рамките на които да се осигури разширена задължителна подготовка. Като пример той посочи т.нар. STEM-профили, както и профили и професии, свързани с математиката, природните науки и технологиите, при които е необходимо да има по-задълбочено обучение точно в тези области. Вълчев подчерта, че темите са многобройни, а към момента няма окончателни решения. Целта е да се изработи концепция, която да залегне в бъдещите изменения на Закона за предучилищното и училищното образование. Паралелно министерството работи и по промени в учебните програми, като вече са започнали да се публикуват концепции, уточни още министър Красимир Вълчев.
На въпрос дали националният изпит след седми клас ще бъде разделен на модули, министърът поясни, че външното оценяване на национално ниво изпълнява две основни функции – диагностика и анализ на постиженията, както и селекция на учениците. Според него е невъзможно напълно да се избегне селекцията, защото има училища с по-голям интерес за прием, а в момента единственият механизъм за подбор е класирането по резултати. Не е задължително всички форми на външно оценяване да се провеждат във всяко училище, когато се търси диагностична функция, но и това е сред въпросите, изведени за обществен дебат. Министърът подчерта, че не се бърза с решенията, защото те са значими и изискват по-дълго обсъждане.
В следващите три месеца ще бъдат организирани поредица от дискусии с педагогически специалисти както по темата за структурата на образованието, така и по отношение на учебните програми и предметите, каза още министърът на образованието.
Относно въпроса дали да има задължителен държавен зрелостен изпит по математика, Красимир Вълчев посочи, че се обсъждат четири варианта. Първият предвижда да се запази сегашното положение, при което такъв задължителен изпит няма, или изобщо да не се въвежда. Вторият вариант е матурата по математика да бъде задължителна само за учениците в математическите профили. Третият е тя да стане задължителна за профилите и професиите, свързани с математика, природни науки и STEM-направления. Четвъртият вариант е задължителен зрелостен изпит по математика за всички ученици.
Министърът отбеляза, че осемте държави, които са водещи в международното изследване PISA, имат задължителна матура по математика, и отново подчерта намерението да се насърчава изучаването на този предмет. По думите му това е ключов фактор за по-добри резултати и за подготовката на специалисти в области с висока добавена стойност.
Министерството на образованието и науката организира днешната дискусия в конферентната зала на Националната спортна академия "Васил Левски" в София. В обсъждането се включиха експерти, директори, учители, представители на висши училища, неправителствени организации и други заинтересовани страни.
Както беше съобщено по-рано от Българска телеграфна агенция, в системата съществува консенсус, че твърде ранното завършване на основното образование има негативен ефект. Само в България основното образование приключва толкова рано. Изминали са девет години от влизането в сила на Закона за предучилищното и училищното образование и според министъра е необходимо да се направи задълбочен анализ на резултатите. В рамките на дискусията той посочи, че ще се обсъжда кога и по кои предмети да бъдат националните външни оценявания и държавните зрелостни изпити.