Комисията по демографската политика, децата и семейството в Народното събрание проведе свое заседание, на което подложи на първо гласуване три законопроекта, целящи основна промяна и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО). Дискусията, която се проведе в парламентарните кулоари, беше наситена с очакване, тъй като предложените изменения засягат широк спектър от аспекти – от езиковата интеграция до въвеждането на изкуствен интелект и преформулирането на учебното съдържание.
Законопроект на Министерски съвет: Езикова интеграция и подкрепа на ранното детско развитие
Първият разгледан законопроект, внесен от Министерския съвет на 21 юли 2025 г., поставя акцент върху детайлната регламентация на езиковата подкрепа за деца и ученици, които не владеят български език на необходимото ниво за ефективно усвояване на учебното съдържание. В мотивите към документа се подчертава, че това е една от най-значимите предложени промени. За да се отговори на тази потребност, се въвеждат два нови вида езикова подкрепа:
- Интеграционно обучение в индивидуална форма, насочено към ученици от първи до седми клас. Целта е ускорено усвояване на българския език, което да позволи поетапното им интегриране в класове с останалите ученици.
- Подготвителен езиков клас, предназначен за ученици, които нямат никакви познания по български език, с възможност за обучение в дневна, индивидуална, вечерна или дистанционна форма.
В законопроекта се разглежда и въпросът за ранното детско развитие, като се цели по-силно ангажиране на държавата с интегрирани политики, обхващащи физическото, езиковото, духовно-нравственото, социалното, емоционалното и творческото развитие на децата от раждането до първи клас. Нов момент е предвиденото приемане на съвместна наредба от министъра на образованието и науката и министъра на здравеопазването. Тази наредба ще регламентира държавни образователни изисквания за придобиване на професионална квалификация за "специалист по ранно учене и грижи". Това е пряк отговор на нарастващия недостиг на медицински сестри в детските ясли и нуждата от подготвени специалисти.
Предвиждат се също промени в утвърждаването на училищния план-прием, където Регионалното управление на образованието ще има нова роля. Това се очаква да доведе до по-ефективна държавна политика за образователна интеграция и постепенно преминаване към едносменен режим на обучение. Законопроектът предвижда и ограничаване на дните, които кмет на община може да обяви за неучебни, като това ще е възможно само за празника на общината, за да се гарантира непрекъснат достъп до образование.
Особено внимание заслужава предложението за създаване на нов вид специализирано училище – математическа или природо-математическа гимназия, в които приемът ще се осъществява още в пети клас. Целта е да се осигури продължаваща специализация в областта на математиката и природните науки, като се избегне повторното кандидатстване след седми клас.
Законопроектът предлага и въвеждането на нов учебен предмет в задължителните часове – "Добродетели и религии", който е насочен към формиране на нравствена култура. Той ще се изучава по избор – като религия-православие, религия-ислям или добродетели/етика, като по него няма да се пишат оценки.
Законопроект на Николай Денков: Критичен поглед към религията и изкуствения интелект
Вторият законопроект, внесен от Николай Денков и група народни представители на 22 юли 2025 г., се фокусира върху етичното използване на изкуствен интелект (ИИ) в училищното образование. Документът призовава за нормативна рамка, която да позволи внедряването на ИИ-базирани платформи и технологии, но с гаранции за защита на личните данни и предотвратяване на нови форми на неравенство, особено сред уязвими социални и демографски групи.
Особено остър е тонът на законопроекта по отношение на предложеното въвеждане на предмет, свързан с религията. Вносителите на документа изтъкват, че подходът към формиране на добродетели и ценности трябва да бъде изцяло приобщаващ и да не води до разделение по религиозен или етнически признак. Те предупреждават за риска от въвеждане на конфесионални елементи в задължителното образование, което може да предизвика институционално етническо и религиозно разделение, особено в смесените региони. Според тях, изучаването на религия с конфесионални характеристики трябва да остане свободноизбираемо, като държавата следва да подпомогне подготовката на преподаватели и провеждането на занятия към религиозните институции извън задължителната програма.
Този законопроект предлага и въвеждане на мандатност за директорите на държавни и общински образователни институции, с максимална продължителност от два последователни четиригодишни мандата. Предвижда се и въвеждането на дефиниция на термина "пропаганда" в допълнителните разпоредби на закона.
Законопроект на Елисавета Белобрадова: Акцент върху равенството и дигитализацията
Третият законопроект, внесен от Елисавета Белобрадова и група народни представители на 22 юли 2025 г., подчертава, че ранното детско развитие следва да бъде осигурено чрез система, която гарантира равен достъп за всички деца и включва мерки за преодоляване на неравенствата и обхващане на уязвими групи.
В документа се посочва, че държавата трябва да следва стратегия за цифровизация и използване на изкуствен интелект в образованието, отново с цел постигане на равен достъп до качествено образование. Той също така изброява всички институции в системата на предучилищното и училищното образование, включително детски градини, училища, центрове за подкрепа и специализирани звена.
Законопроектът разглежда и чисто практични въпроси, като например възможността детските градини да организират сборни групи по време на ученическите ваканции, когато броят на децата намалее. Това ще става при спазване на изискванията за максимален брой деца в група.
Трите законопроекта бяха обсъдени в динамична обстановка, като всяка от групите народни представители аргументираше позициите си. Дискусиите показаха, че в българския парламент съществува широк консенсус за нуждата от реформи в образованието, но различните гледни точки по ключови въпроси като религиозното обучение и мандатността на директорите разкриха и сериозни различия в подхода. Предстои второ четене, което ще определи кои от предложените изменения ще станат част от законодателството на страната.