Българската православна църква (БПЦ) предприе официални правни действия, подавайки апелативна жалба срещу решение, свързано с регистрационния статус на религиозна институция. Документът, подаден на 24 юли 2025 година, поставя сериозни въпроси за тълкуването на новоприетото законодателство в сферата на вероизповеданията.
Прокуратурата на София атакува предходно съдебно становище, което отхвърли искането за прекратяване регистрацията на Българската православна църква старостилен стил (БПЦС). Основният аргумент се корени в законодателни промени, влезли в сила от 04.02.2025 година, които изискват съществена трансформация на наименованията на религиозните общности.
Новите разпоредби задължават всички вероизповедания в България да модифицират своите наименования, премахвайки термини като „православен" или негови производни. Източното православие се утвърждава като традиционна религия, което налага строги регистрационни изисквания.
БПЦС не успя да се адаптира към законовите изменения в определения срок, което предизвика официални действия от страна на Българската православна църква и Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет. Те инициираха процедура по прекратяване на нейната регистрация.
В официалната апелативна жалба прокуратурата подчертава, че градският съд е допуснал процесуални нарушения. Според тях, при съмнения за неконституционност на законови текстове, съдът е бил длъжен да отнесе въпроса към Конституционния съд, вместо да постановява самостоятелно решение.
Юридическият документ акцентира върху принципа, че всяка държава притежава дискреционно право да регулира обществените отношения в сферата на религиозните общности. Целта е постигане на баланс между национални интереси и индивидуални права, гарантирани от Конвенцията за защита правата на човека.
Апелативната жалба, внесена в Софийския апелативен съд, настоява за отмяна на предходното съдебно решение и удовлетворяване исканията на Дирекцията по вероизповеданията и Върховния съд. Документът поставя фундаментални въпроси за свободата на вероизповедание и институционалната регулация.
Крайната цел на това правно предизвикателство е постигане на прецедент, който ще определи бъдещия модел на взаимодействие между държавните институции и религиозните общности в България.