Кризисната мярка за земеделските стопани ще приема заявления от 10 ноември, а изплащането ще приключи до края на 2026 г., уточниха от Министерството на земеделието и храните (МЗХ).
В средата на октомври министерството пусна за обществено обсъждане проекта на наредба за мярката, която предвижда помощ за стопани със загуби от поне 30% от продукцията. Становища се приемаха до 28 октомври.
Вижте също: Проект на наредба предвижда помощ за стопани със загуби от поне 30% от продукцията
По т.нар. „иранска помощ“ приемът започва по-рано, на 5 ноември, с едно заявление и без придружаващи документи.
Сроковете посочиха пред животновъди от област Благоевград заместник-министрите на земеделието и храните Янислав Янчев и проф. д-р Крум Неделков. Срещата събра близо 20 представители на сектор „Животновъдство“ от различни общини в областта. Обсъдиха териториалния обхват на кризисната мярка, подкрепата за животновъдите извън нея, компенсациите за щети от вълци и чакали и плащанията по графика на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ).
Става дума за интервенция II.И.3 „Плащания за земеделски стопани при кризи“, която е част от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г. Янчев поясни, че според европейските регламенти правото на помощ се решава със сравнение на официалните данни за производството през 2025 г. с тези от предходните пет години. Парите покриват доказана загуба на продукция, а не общите разходи на стопанството.
Данните са от актуалната информация на стопаните в проучванията на отдел „Агростатистика“ към МЗХ, посочи Янчев. След общественото обсъждане в мярката са влезли още области и затова прогнозните индивидуални ставки са коригирани, добави той.
Животновъдите от област Габрово искат незабавно да бъдат включени във всички направления на кризисната помощ и да се преразгледат критериите за допустимост, заяви пред БТА Петър Петров. Той е председател на Консултативния съвет по животновъдство към министъра на земеделието и храните за областта. Целта на областните консултативни съвети е министерството да има пряк контакт с фермерите и да обсъжда с тях развитието на сектора.
За стопаните извън кризисната мярка министерството разглежда вариант остатъчни средства по обвързаната подкрепа да бъдат преместени от млечното към месодайното направление. Двата сектора се развиват различно, затова вероятно ще останат свободни пари. Проф. Неделков добави, че се мисли и за остатъчните средства по помощта „де минимис“, в това число за области извън обхвата на мярката.
По предварителни разчети свободният ресурс ще е за месодайното и млечното говедовъдство и за овцевъдството в областите извън кризисната мярка.
Щетите от вълци и чакали ще се компенсират по механизъм в Стратегическия план, който се очаква да заработи от следващата година. При установяването им се предвижда да участват компетентни институции, за да е по-лесно за стопаните.
Плащанията по ориентировъчния график на ДФЗ са предвидени до 20 декември, уточниха Янчев и Неделков.