Политическата кухня: Експертен поглед към новите механизми за борба с корупцията

18.07.2025 | Вътрешна политика

Доц. Стойчо Стойчев анализира създаването на Комисията за противодействие на корупцията, разкривайки дълбинните политически процеси и предизвикателства пред институционалните реформи в България.

Снимка от Avalanchebg, Wikimedia Commons, под CC BY-SA 4.0

Създаването на Комисията за противодействие на корупцията (КПК) се явява поредният опит за институционална трансформация, инициирана от политическите среди. Водещата фигура зад този механизъм - Кирил Петков, лично присъства да наблюдава функционирането на новия инструмент, чиято ефективност остава под въпрос.

Според експертния анализ на доц. Стойчо Стойев, подобни институционални решения наподобяват ефекта на имуностимулатори - опит за активизиране на системата, без гарантиран резултат. Първостепенната задача на всеки нов орган е да докаже своята легитимност и полезност в първоначалния период на съществуване.

Политологът подчертава фундаментален проблем в българската административна система - липсата на естествен механизъм за вътрешно обновление. Институциите традиционно се нуждаят от externa интервенция, което поражда необходимостта от създаването на специализирани структури като КПК.

Анализът разкрива дълбоки структурни предизвикателства, особено по отношение на прокуратурата. Системата, подложена на продължителен натиск, реагира с вътрешна мобилизация и втвърдяване - сходно на физичните процеси на съпротива.

Политическата конюнктура поставя допълнителни въпроси относно стратегическите намерения на различните политически формации. Експертът отбелязва деликатния баланс, който трябва да поддържат формации като "Продължаваме промяната" (ПП), чийто радикализъм може да отблъсне значителна част от електората.

Интересен момент в анализа е оценката за потенциалните политически съюзи и електорални нагласи. Стойчев прогнозира, че запазването на умерено опозиционна позиция е най-успешната стратегия за политически формации като тази на Костадинов.

Ключов извод от експертната оценка е, че институционалните промени са дългосрочен процес, който изисква последователност, търпение и системен подход. Опитите за бързи решения често водят до повърхностни и неефективни резултати.

Политическата реалност в България продължава да бъде изключително динамична, с множество предизвикателства пред институционалното обновление и борбата с корупционните практики.