Последният вот е планиран да струва почти 120 млн. евро. Така той е най-скъпият досега и два пъти по-скъп от предишния, каза Калин Славов от „Прозрачност без граници“ пред БНТ.
Славов смята, че част от причината за рекордната цена може да е профилактиката на машините. Всяка от тях е минала през цялостна профилактика, а на различните устройства са правени различни технически намеси.
„Да, демокрацията няма цена, но все пак трябва да подходим доста по-отговорно, особено в периоди на бюджетен дефицит и на трудности, които всички изпитваме“, каза Славов.
Този път гласуването беше изцяло машинно. Според Славов така изборите се провеждат по модерен начин, организацията като цяло е по-лесна, а секционните избирателни комисии са работили по-спокойно.
Преди това в страната се използваха едновременно машини и хартиени бюлетини. Според Славов този модел не е можело да продължи.
„доскоро бяхме възприели най-неудачния подход, да не използвам по-силна дума – да имаме гласуване и с машини, и с хартиени бюлетини“, обясни той.
По негови думи при смесеното гласуване е имало проблеми с предаването и броенето на гласовете. Имало е и грешки в протоколите. Машинните резултати са се предавали отделно, а хората в районните избирателни комисии са стояли до сутринта. При изцяло машинния модел това е отпаднало.
В някои секции въпреки това е имало технически проблеми с машините. Славов каза, че не го изненадват, защото устройствата са на доста години.
В изборите участваха двама кандидати, и двамата издигнати от инициативни комитети. Според Славов формално те са от комитети, но реално са партийни, а са били мобилизирани твърдите привърженици на формациите. Не всички големи политически формации взеха участие.
Активността беше ниска. Причините според Славов са много и изискват задълбочен анализ. Не е ясно дали спадът идва от липсата на контролиран вот, или от това, че не е имало партийния вот на неучаствалите формации.
Той отбеляза, че този път около купения и контролирания вот не е имало знаково напрежение. В секции, които традиционно лесно сменят посоката си, а това е белег за купен или контролиран вот, хората просто не са гласували.
На 1 ноември писахме, че Бургаска област е с най-много сигнали за изборни нарушения в страната – 97 от общо 415, по данни на МВР. Най-голям дял от сигналите в страната бяха за предполагаемо купуване на гласове.
Според Славов е възможно купеният и контролираният вот да намаляват, но е рано това да се твърди категорично.