По-високите нива на витамин D в средна възраст се свързват с по-ниски маркери на Алцхаймер

09.04.2026 | Здраве и фитнес

16-годишно проучване показва, че по-високият витамин D в средна възраст е свързан с по-малко натрупвания на тау‑белтък в мозъка години по-късно. Данните подсилват идеята, че дефицитът на витамин D може да е модифицируем рисков фактор за деменция, но не доказват причинно-следствена връзка.

Снимка от Mx. Granger, Wikimedia Commons (CC0)

По-високата концентрация на витамин D в кръвта в средна възраст е свързана с по-ниски нива на тау‑белтък в мозъка – един от характерните белези на болестта на Алцхаймер – години по-късно. Това показва ново проучване, публикувано на 1 април 2026 г. в "Neurology Open Access", издание на Американската академия по неврология. Откритието допълва нарастващия обем данни, според които поддържането на достатъчен витамин D може да играе защитна роля спрямо деменцията.

Нови данни от 16-годишно проследяване

Изследването, ръководено от Мартин Дейвид Маллиган от Университета в Голуей, Ирландия, включва 793 души със средна възраст 39 години, при които в началото не е имало деменция. При старта на проучването на участниците е измерено нивото на витамин D в кръвта, а около 16 години по-късно те са подложени на мозъчен скенер за оценка на натрупванията на тау‑белтък и бета-амилоид.

Учените установяват, че по-високите нива на витамин D са свързани с по-малко отлагания на тау‑белтък, но не намират връзка с количеството бета-амилоид. При 34% от участниците е отчетено ниско ниво на витамин D, определено като под 30 нанограма на милилитър. Според Маллиган резултатите подсказват, че дефицитът на витамин D може да е фактор, върху който потенциално може да се въздейства.

"Тези резултати показват, че по-високото ниво на витамин D в средна възраст може да осигурява защита срещу образуване на тау‑отлагания в мозъка и че ниският витамин D потенциално може да бъде модифицируем рисков фактор, който може да се коригира и лекува, за да се намали рискът от деменция", посочва той. В същото време предупреждава, че изследването показва асоциация, но не доказва причинно-следствена връзка.

Стъпка върху предишни ключови проучвания

Новата работа стъпва върху знаково изследване от 2014 г., публикувано в "Neurology", което първо количествено описва връзката между дефицита на витамин D и деменцията. В него екип под ръководството на Дейвид Ллевелин от Медицинското училище в Ексетър проследява 1658 души над 65 години в продължение на средно шест години и установява, че при участниците с умерен дефицит рискът от деменция от всякакъв тип е повишен с 53%, докато при тежък дефицит рискът нараства със 125%.

Рискът се увеличава рязко при спад на нивата на витамин D под 50 наномола на литър. Отделно изследване от 2023 г., обхванало над 12 000 участници, показва, че приемът на витамин D като добавка е свързан с 40% по-нисък брой нови диагнози деменция в рамките на десет години. Заедно с новите данни за тау‑белтъка това оформя по-пълна картина за потенциалната роля на витамин D в мозъчното здраве.

Защо са нужни повече доказателства, преди да се препоръчат добавки

Въпреки последователните резултати от наблюдателни проучвания, учените остават предпазливи и не препоръчват витамин D специално за профилактика на деменция. Рандомизирани контролирани изпитвания до момента дават по-нееднозначни резултати. Проучване от 2025 г. например показва, че петгодишен прием на витамин D3 не намалява честотата на деменция в популация, в която повечето участници имат достатъчни изходни нива на витамин D.

Изследователите подчертават, че са необходими допълнителни клинични изпитвания, насочени към групи с ясно изразен дефицит на витамин D, за да се прецени дали коригирането на ниските нива може реално да забави или предотврати когнитивния спад. До тогава експертите препоръчват витамин D да се използва основно според действащите насоки – за поддържане на костно здраве и общ дефицит – а не като самостоятелна стратегия за защита от болестта на Алцхаймер.