Микропластиците са един от най-големите екологични проблеми на XXI век: частици пластмаса под 5 милиметра се съдържат в океаните, реките, дъждовете и дори във въздуха. Новото научно откритие – пластмасови „ловци“ от пептиди – променя радикално битката с това глобално замърсяване. "Пептидите са протеинови молекули, които могат специфично да свързват и разграждат пластмасовите частици на безвредни компоненти," обясняват учените.
Международни изследвания потвърждават: тези иновативни молекули действат като селективни „магнити“ за микропластика. След инкубация с водна проба, те улавят до 94% от най-опасните пластмасови фрагменти. Повечето пептиди са проектирани да се разграждат в природата, което прави метода напълно безопасен.
"Пластмасовите ловци" са вдъхновени от изучаването на ензими срещу найлон и PET – синтезират се в лабораторни условия чрез генетична инженерия и нанотехнологии. Първите тестове показват отлични резултати не само в лабораторна среда, но и в реалните речни и езерни води.
Според анализ на Световния фонд за природата, замърсяването с микропластика е основна заплаха за морските и сладководни екосистеми. С всяко изпиране на дрехи или използване на пластмасова опаковка във водата попадат милиарди микрочастици. "Една таблетка с пептидни ловци може да обработи 10 000 литра вода само за 48 часа," коментират разработчиците.
Важно предимство е, че технологията е евтина и мащабируема: очаква се скоро да бъде внедрена в градски водопречиствателни станции и индустриални процеси. Модулни устройства с пептидни филтри вече се тестват в Азия и Европа, а глобалният патент гарантира бързо разширение на приложението.
Експертите са категорични: "Това е бум в синтетичната биология и крачка към чиста вода за всички." Пластмасовите ловци обещават революция в екологията – технология, която ще промени нашето бъдеще.