Пентагонът разследва възможна хакерска атака срещу фризери в повече от 6 военни магазина в бази в САЩ през август, съобщиха запознати с разследването източници. Американските военни проверяват и дали има връзка с кибератаката срещу хладилните системи в стотици френски супермаркети, станала около два месеца по-късно.
Засега няма доказателства, че двата случая са свързани, нито че повредите във военните магазини изобщо са от хакерска атака.
Официално Пентагонът потвърди само, че звено на Киберкомандването, военната киберслужба на САЩ, работи в тясна координация с партньори от други държавни агенции и правоприлагащи органи. Министерството не коментира текущи разследвания по съображения за сигурност. Не е ясно на какъв етап е проверката, има ли изводи какво е станало и кой стои зад повредите.
В разследването участва и службата за киберпрестъпления на Отдела за криминални разследвания на армията на САЩ. Тя работи с френските органи на реда по прекъсванията в хладилните системи в Европа.
Във Франция хакерите поеха през нощта контрола над хладилниците в стотици супермаркети. Те не ги изключиха, а вдигнаха температурата над 50°C и храната се развали. При някои системи стана толкова горещо, че избухнаха пожари.
Засегнати са 80 магазина на Карфур, около 20 на Монопри и 150 на Интермарше. Интермарше и Е. Леклерк оцениха щетите по стоката на около 270 000 евро. Собственик на супермаркет смята, че общите разходи от атаката в цялата страна може да стигнат десетки милиони евро. Прокуратурата в Париж определи атаката като „мащабна“.
Подобни повреди има и на други места в Европа. В Естония в понеделник хакери влязоха в компютъра, който управлява хладилната система на супермаркет от веригата Селвер, и смениха настройката на фризера на 50°C над нулата. Бързата реакция предотврати щетите. В САЩ подобно вдигане на температурата е имало и в базата Форт Уачука в Аризона.
Проф. Кристофър Уайт, който преподава национална сигурност в Университета Вирджиния Комънуелт, смята, че би било наивно да не се подозира връзка. Според него хладилниците дават на нападателя пряк път към необратима финансова щета, защото развалената храна и продукти не могат да се върнат. Това е чисто хвърляне на евро и долари, смята Уайт.
Надя Костюк от Университета Карнеги Мелън е изненадана колко време е отнело такива уреди да станат мишена. Експерти по киберсигурност смятат, че е било въпрос на време хакерите да се насочат към битови и индустриални уреди като хладилниците. Изкуственият интелект прави атаките по-сложни, а колкото повече уреди са свързани с интернет, толкова повече мишени има.
Саботаж на хладилни складове през интернет отдавна е сред най-лошите сценарии, наред със спирането на тока или водата, защото фризерите са ключови за разпространението на прясна храна. Наполеон Бонапарт, чиято армия претърпя поражение в Русия след прекалено разтегнати линии за снабдяване, е казал, че „армията марширува на стомаха си“.
Грегъри Уингър от Университета Мериленд обясни, че участници от Русия, Китай, Иран и Северна Корея често правят кибератаки, които изглеждат случайни, но са свързани помежду си. Според него, независимо дали зад двата случая стоят едни и същи хакери, САЩ започват съвместно разследване с Франция по стратегически причини, най-вече за да обменят информация. Уингър смята, че отсега нататък всяка бъдеща военна операция ще има и киберкомпонент.
Съюзниците изграждат партньорства, за да откриват хакерските методи и да обменят информация за тях. Центърът за киберсигурност на НАТО е във Върховното командване на съюзническите сили в Европа в Монс, Белгия. Големи атаки могат да задействат Член 5 на НАТО за колективна отбрана, според който заплаха за един член е заплаха за всички.
Броят на кибератаките расте от две десетилетия, особено срещу фирми и държавни институции. Само през септември е имало над 10 големи атаки, по данни на Центъра за стратегически и международни изследвания. Според оценка на „Сайбърсекюрити венчърс“ киберпрестъпността ще струва на световната икономика 10,8 трилиона долара тази година, при 3 трилиона долара през 2015 г.