Българският законодателен орган предприе значими процесуални реформи, които коренно променят начина на провеждане на съдебни експертизи. Депутатите приеха на второ четене ключови модификации в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), които разширяват възможностите за дистанционно провеждане на експертни разпити.
Новите правила позволяват извършването на разпит на вещо лице чрез видеоконференция или телефонна конференция при специфични условия. Законодателите определиха точни обстоятелства за прилагане на дистанционния формат: когато съществуват обективни причини, възпрепятстващи физическото присъствие на експерта, или когато самият експерт поиска алтернативен начин на комуникация.
Съществена новост е възможността при колективни експертизи всеки специалист да бъде разпитан онлайн. Паралелно с тези промени, законодателите въведоха допълнителни изисквания към вещите лица, специализирани в автотехническите експертизи.
Ключов момент в измененията е задължителното поддържане и повишаване на професионалната квалификация. На експертите се предоставя едногодишен срок да положат специализиран изпит за признаване на правоспособност. През този период те запазват правото да извършват експертизи и изготвят заключения.
Народното събрание категорично постанови, че неиздържалите изпита ще бъдат отписани от официалните списъци на вещите лица. Министърът на правосъдието получи тримесечен срок да актуализира съответната наредба съвместно с Висшия съдебен съвет.
По време на дискусиите политическите представители изразиха различни становища. Депутатът Златан Златанов от "Възраждане" подкрепи иновативния подход, определяйки го като необходим технологичен прогрес, който ще оптимизира съдебната система.
Негови колеги обаче изразиха резерви. Цвета Рангелова подчерта неравномерното прилагане на новите правила, които засягат само автотранспортните експертизи. Тя изрази притеснение, че възрастни специалисти може да бъдат елиминирани от системата поради затруднения при преминаване на изпитите.
Независимо от различните мнения, парламентът прие измененията като стъпка към модернизация на съдебната експертиза, целяща повишаване на качеството и прозрачността на процесите.