Парламентът с ключови промени: от екология до спорт и отбрана

11.09.2025 | Промени в законодателството

Българският парламент разглежда промени, насочени към облекчаване на бюрокрацията, модернизация на екологичното законодателство и разширяване на социалната подкрепа за спортисти.

Снимка от Unknown authorUnknown author, Wikimedia Commons (CC BY 2.5 bg)

Българският парламент започва работа с ключови законодателни промени, целящи облекчаване на административната тежест, модернизиране на екологичното законодателство и разширяване на социалната подкрепа за спортни постижения. Заседанието е натоварено, а фокусът е върху реформи, които засягат както бизнеса, така и гражданите, както и върху стъпки, свързани с международната отбранителна политика на страната.

Облекчаване на процедурите за пристанища и екологичното законодателство

Първата точка от дневния ред на Народното събрание е второто гласуване на измененията в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата. Предлаганите промени са насочени към значително облекчаване на административните процедури за инвеститорите. Според новите текстове, вносителят на проект за генерален план на пристанище за обществен транспорт вече няма да е задължен да прилага физически документи, свързани с екологични процедури. Вместо това, той ще трябва само да посочи номера, датата и издалия орган на съответния административен акт. Отговорността за служебното събиране на тези документи ще бъде прехвърлена на Изпълнителна агенция "Морска администрация". С тези мерки се цели не само ускоряване на процесите, но и намаляване на бюрокрацията, която често забавя важни инфраструктурни проекти.

На второ гласуване е и Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух. Тези промени са част от по-широка тенденция за дигитализация на държавната администрация. Предвижда се премахване на необходимостта гражданите и бизнеса да представят на хартиен носител документи, които могат да бъдат проверени в публични регистри. Това включва и платежни документи, когато плащането е извършено по електронен път. Докладът на Комисията по околна среда подчертава, че законопроектът предвижда и разширяване на правомощията на контролните органи, както и въвеждане на нови санкции, които досега не са съществували в закона.

Международно сътрудничество и ратификация на споразумения

Народното събрание ще разгледа и Законопроект за ратифициране на ключови международни споразумения, свързани с отбранителната способност на страната. Един от документите е Програмно споразумение между Министерството на отбраната на България и министерствата на отбраната на редица европейски държави, както и с Европейската агенция по отбрана и Европейската инвестиционна банка. Споразумението касае Програма "Финансов механизъм за коопериране".

Освен това, на вниманието на депутатите ще бъде поставен и Меморандум за разбирателство с Организацията на НАТО за комуникации и информация, представлявана от Агенцията на НАТО за комуникации и информация. Този меморандум урежда сътрудничеството в областта на C4ISR (Command, Control, Communications, Computers, Intelligence, Surveillance, and Reconnaissance). Ратифицирането на подобни споразумения подчертава ангажимента на България към колективната отбрана и модернизацията на въоръжените ѝ сили в рамките на евроатлантическите структури.

Справедливост за спортните герои: Две предложения в парламента

На първо четене ще бъдат обсъдени два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта. И двата документа имат за цел да разширят кръга от спортисти, които получават пожизнена подкрепа за своите постижения.

Едното предложение, внесено от политическа партия "Възраждане", се стреми да утвърди държавна политика за по-справедливо признаване на заслугите на всички български спортисти, допринесли за международния престиж на страната. Вносителите посочват, че съществуващият закон предоставя право на пожизнени премии единствено на олимпийските и параолимпийските шампиони. Това създава "дисбаланс", тъй като световните и европейските шампиони, чиито постижения са "не по-малко значими", остават извън обхвата на тази привилегия. За да се гарантира устойчиво финансиране на тази инициатива, законопроектът предлага създаването на извънбюджетна сметка "Премии на шампиони", която ще се захранва от данъчните постъпления от хазартната индустрия.

Вторият законопроект, внесен от Даниел Александров (ГЕРБ-СДС), също цели да признае и подкрепи заслугите на българските спортисти, завоювали медали от световни и европейски първенства в олимпийските спортове. Предложението обхваща спортисти, които са прекратили състезателната си кариера и са навършили 40-годишна възраст. Регламентира се, че размерът на месечната парична премия ще бъде равен на минималната работна заплата, като се определя въз основа на най-високото постижение на спортиста.

И двете законодателни инициативи отразяват обществения консенсус за необходимостта от по-голяма държавна грижа за спортните ветерани. Техният дебат в парламента ще бъде следен с интерес от спортната общност и цялото общество.