Депутатите ратифицираха договора на Европейския съюз с Република Узбекистан за засилено партньорство и сътрудничество. Гласуваха го на първо и второ четене в едно заседание.
Всички парламентарни групи го подкрепиха, освен „Възраждане“, която се въздържа. Досега отношенията между ЕС и Узбекистан се уреждаха с рамка от 1996 г., която новият договор заменя.
Министърът на външните работи Велислава Петрова заяви в пленарната зала, че споразумението е стратегическо решение. Според нея Централна Азия придобива голямо значение за Европа заради сигурността, енергетиката и търговските пътища между двата континента. Договорът поставя отношенията на по-съвременна и по-амбициозна основа, смята министърът.
Петрова изброи три области, в които документът отговаря на националния интерес на България: свързаността, критичните суровини и енергетиката, сигурността и управлението на миграцията.
Споразумението подкрепя Транскаспийския транспортен коридор. „Като черноморска държава и външна граница на Съюза България има всички основания да бъде естествена европейска врата на този коридор“, каза Петрова. Според нея подкрепата за договора е подкрепа за тази роля на страната.
Министърът допълни, че по-тясната работа с държавите по маршрутите между Азия и Европа помага в борбата с незаконната миграция и гарантира законно и контролирано движение на хора.
В доклада на комисията по външна политика се посочва, че споразумението е основа за по-ефективен и по-широк двустранен ангажимент между ЕС и Узбекистан и задълбочава политическия диалог. То разширява сътрудничеството в търговията и инвестициите, устойчивото развитие и свързаността, науката и иновациите, образованието, околната среда и климата, върховенството на закона, правата на човека и гражданското общество.
Във външната политика и сигурността документът отваря възможности за предотвратяване на конфликти, управление на кризи, киберсигурност, регионална стабилност, разоръжаване, неразпространение и контрол на оръжията. Сред новите области в него са и критичните суровини за зеления и цифровия преход. Регионалната свързаност се подпомага, включително чрез инициативата „Глобален портал“.
Според комисията България и Узбекистан имат традиционно добри отношения и се смятат за важни партньори съответно в Югоизточна Европа и в Централна Азия. Комисията вижда потенциал за развитие, включително в свързаността между Европа и Азия, и отбелязва, че расте интересът на българския бизнес да наема работници от Узбекистан.
Депутатът от „Възраждане“ Ангел Георгиев обяви, че групата гласува „въздържал се“. Партията е за по-добри отношения с всички държави, но е категорично против вноса на работна ръка, каза той.
„Виждаме заради вноса на работна ръка какво се случва в далеч по-големи държави като Германия“, заяви Георгиев.
Споразумението създава парламентарен комитет за сътрудничество, в който участват и народни представители.