Парламентът прие на първо четене промените в Закона за ДДС, внесени от Министерския съвет. Прагът за задължителна регистрация ще се вдига на три стъпки: до 60 хил. евро през 2027 г., до 70 хил. евро през 2028 г. и до 75 хил. евро през 2029 г.
Текстовете кабинетът прие в сряда, 4 ноември, а във вторник бюджетната комисия ги одобри с 13 гласа „за“, 6 въздържали се и без гласове „против“.
По-рано по темата: Бюджетната комисия вдига прага за ДДС на етапи до 75 000 евро през 2029 г.
В залата законопроектът получи 122 гласа „за“, всички от „Прогресивна България“. Против гласуваха 49 депутати от ГЕРБ-СДС, ДПС, групата на „Възраждане“, петима от „Демократична България“ и двама от „Продължаваме промяната“. Въздържаха се 18 депутати: 11 от ДБ и седем от ПП.
От 2028 г. регистрираните по ДДС ще трябва да издават електронни фактури за доставки в страната и да ги отчитат в реално време. Фактурите ще се издават през национален портал, който поддържа НАП. Промяната е част от уеднаквяването с европейската рамка „ДДС в цифровата ера“, която задължава държавите членки да въведат от 1 юли 2030 г. електронни фактури и за доставки към други държави.
Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова обясни, че така ДДС ще се следи в реално време, сделките ще се наблюдават дигитално, а измамите и грешките в отчетите ще намалеят. Според нея бизнесът ще има по-малко административна работа, а бюджетът ще събира повече приходи.
По-високият праг трябва да облекчи микро-, малките и новите фирми и да създаде по-добри условия за предприемачество, каза Петкова. Таванът от 85 хил. евро, максималният в ЕС, не е избран заради особеностите на българската икономика. Фирмите с оборот под прага ще могат по свое желание да прилагат общия режим на ДДС.
Сред промените е и задължителна регистрация при сделки с нови строителни имоти, включително за физически лица. Теменужка Петкова от ГЕРБ-СДС даде пример с човек, който купува два имота на зелено и после ги продава. Групата ѝ не приема това, защото според нея ограничава предприемчивите хора и ще вдигне цените на имотите. Теменужка Петкова нарече електронното фактуриране похвално, тъй като го изисква директива на ЕС, и добави, че борбата с олигархията се води по всички възможни линии.
„Няма да възникне задължение за предварителна регистрация за физически лица, които извършват еднократно или двукратно сделки с недвижими имоти“, отговори Милен Трифонов от „Прогресивна България“. Регистрацията става задължителна от третата сделка в една календарна година, уточни той. Трифонов определи електронните фактури като смела стъпка на финансовото министерство.
Общо депутатите обсъдиха пет законопроекта за промени в закона. Четирите, внесени от депутати от различни групи, бяха отхвърлени.
Мартин Димитров (ДБ) предлагаше праг до 85 хил. евро и дневен оборот до 232 евро за хората, които не искат регистрация. Според него така около 400 малки предприятия щяха да се освободят от регистрация, а девет държави в ЕС вече имат по-висок праг. Той посочи Румъния, която рязко е вдигнала прага в най-тежката си криза, и Италия, и каза, че България започва да изостава. Предложението събра 40 гласа „за“, 7 „против“ и 131 въздържали се.
Димо Дренчев от „Възраждане“ искаше праг до 85 хил. евро, защото според него е време регулациите да намалеят. За това предложение гласуваха 39 депутати, никой не беше против, а 146 се въздържаха.
Нулева ставка на ДДС, но временна, искаха Дренчев и Петър Петров за храните и напитките от малката потребителска кошница на НСИ, сред които олио, боб и захар. Като мотиви изтъкнаха спешна помощ за най-бедните, около 29% от българските граждани, по-ниска инфлация и борба със социалното неравенство. Резултатът беше 13 „за“, 5 „против“ и 169 въздържали се.
Цончо Ганев от „Възраждане“ предложи таван на цените на горивата и временна ставка на ДДС от 9% за автомобилните горива, без метана и авиационните горива, за 12 месеца. След срока стандартната ставка щеше да се върне автоматично, без решение на парламента. Целта беше поскъпването на горивата да се отрази по-слабо на потребителските цени. „За“ гласуваха 11 депутати, „против“ 10, а 170 се въздържаха.
Председателят на бюджетната комисия Константин Проданов обясни, че финансовото министерство не подкрепя предложенията на депутатите заради риск от данъчни измами и по-малко приходи в бюджета.
Асен Василев (ПП) нарече вдигането на прага добра мярка, но според него то може да стигне 85 хил. евро, колкото е бил прагът между януари и март 2025 г., преди да бъде намален. Във финансовото министерство са чули аргумент за обструкция от страна на ЕС, посочи той. Василев иска това да стане между първото и второто четене.
„Предлагам между двете четения да се вдигне на 85 хил. евро и да освободим малкия бизнес да се занимава всеки месец със счетоводители“, каза Василев.