Народното събрание отхвърли на първо четене промените в Закона за лечебните заведения, с които „Продължаваме промяната“ предлагаше законово минимално заплащане за медиците в държавните и общинските болници. Законопроектът не мина и при прегласуването, което поиска Венко Сабрутев от ПП.
При второто гласуване 60 депутати бяха „за“, 4 „против“, а 116 се въздържаха.
Минималните заплати трябваше да важат също за центровете за спешна помощ, за трансфузионна хематология, онкологичните и диализните центрове, психиатричните и ведомствените лечебни заведения. Част от заплатата зависеше от продължаващото обучение и допълнителната квалификация на медиците. Болница, която плаща под минимума, можеше да загуби договора си с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), а ръководството ѝ да бъде глобено.
Сабрутев свърза гласуването със Световния ден за достоен труд, 7 октомври. Той заяви, че единствено управляващите са против достойно заплащане за българските лекари, медицински сестри и медицински специалисти.
Юлиан Димитров от „Прогресивна България“ обясни, че болниците работят като търговски дружества и публични предприятия, затова парите за тях трябва да са свързани с конкретна задача и методика. Според него законът не може да налага минимални заплати и после да наказва, че не се плащат. Димитров каза, че проектът носи нови разходи без сигурни приходи и без допълнителни пари ще доведе до дългове и фалити. Той добави, че партията му не подкрепя никакви корупционни модели.
Георги Георгиев от „Възраждане“ попита дали ПБ ще промени сегашния модел, който според него източва НЗОК и не позволява медиците да получават нормални заплати. Ако управляващите казват, че не могат да действат, защото това би било нерегламентирана финансова помощ, значи поддържат същия корупционен модел, заяви Георгиев. „Фактът, че се разкри тази нерегламентирана дейност в Пловдив, говори, че запушваме течовете“, отговори му Димитров.
Георги Петров от ПБ каза, че от партията му няма да подкрепят законопроекта, но не защото не искат медицинските сестри да получават повече. Той твърди, че начин за това вече има и скоро сестрите ще усетят разлика във възнагражденията си. Велислав Величков от ПП му възрази, че законопроектът съдържа точно такъв начин, и призова управляващите да покажат своя. „Вие казвате: “Имаме“, ами, дайте го“, каза Величков.
Николай Денков, депутат от „Продължаваме промяната“, посочи, че има отделни фондове, от които болниците могат да получават пари, и упрекна управляващите, че нямат свое предложение за решаване на проблема.
„Демократична България“ подкрепи законопроекта. Александър Симидчиев каза, че изтичането на специалисти от системата застрашава цялото здравеопазване. Той предупреди за риск за малките болници, ако промените бъдат приети във вида, в който са внесени. Между първо и второ четене обаче текстовете могат да бъдат доработени така, че да работят.
Лъчезар Иванов от ГЕРБ-СДС смята, че е логично обучението на младите лекари и специализантите да се плаща от министерствата на здравеопазването и на образованието и науката, а не от парите на Здравната каса. Според него системата трябва да се надгражда, а не да се правят поправки на поправките.