Организации извън парламента няма да могат да издигат кандидати за членове на Висшия съдебен съвет. Това решение бе взето от парламентарната правна комисия, която отхвърли предложението за създаване на т.нар. "гражданска квота".
Идеята, внесена от "Продължаваме Промяната", предвиждаше възможност номинации да се правят не само от парламентарно представените партии. Според депутата Велислав Величков настоящият модел на практика води до партийно договаряне при избора на членове на ВСС.
"Политиката се пренася и в управлението на съдебната система, защото победителят на изборите има най-голяма квота в съвета", заяви Величков. Той подчерта още, че възможност за издигане на кандидати извън системата липсва и при съдебната квота.
От "Прогресивна България" обаче предложиха алтернативен текст, с който отпадна идеята за гражданска квота. Депутатът Димитър Петров коментира, че по принцип не са против подобна мярка, но "сега не му е времето".
Промените са част от по-широк пакет в Закона за съдебната власт, чрез който парламентът цели да ускори избора на нов състав на ВСС. Настоящият съвет е с отдавна изтекъл мандат и според критиците е загубил обществено доверие след редица спорни решения.
В Народното събрание са внесени няколко законопроекта с близки цели, но различията между депутатите остават по конкретните текстове.
Комисията прие още ограничение, според което бивши главен прокурор и председатели на върховни съдилища няма да могат да бъдат избирани за членове на следващия ВСС. Мотивът е да се избегне ситуация, при която едно лице има два мандата – веднъж като член по право и втори път чрез избор.
Забраната ще важи и за изпълняващи функциите на тези постове в рамките на две години преди избора. Така извън възможните кандидати остават бившият главен прокурор Борислав Сарафов и председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков.
Предстои законовите промени да бъдат разгледани и гласувани на второ четене в пленарната зала.