Омбудсманът Велислава Делчева иска да отпадне текстът в промените в Закона за здравето, според който автоматизирана система ще определя кои решения на ТЕЛК и НЕЛК са рискови и ще пуска преразглеждането им. Това пише в становището ѝ по законопроект № 52-653-15-16, съобщиха от пресцентъра на омбудсмана.
Като алтернатива Делчева предлага системата да работи само по ясни правила, които човек е задал и одобрил, без изкуствен интелект и без самообучаващи се алгоритми.
Спорният текст е новата ал. 9 на чл. 108а. Редакцията на омбудсмана не засяга ал. 7 и 8 на същия член, които са приети на първо гласуване. Предстои законопроектът да бъде гледан на второ четене.
Ако системата открие висок риск в действията на ТЕЛК, случаят отива в НЕЛК. Ако рискът е в действията на НЕЛК, го разглеждат хора, оправомощени от министъра на здравеопазването.
Според омбудсмана система с изкуствен интелект, която търси аномалии, носи висок риск от дискриминация на хора с редки заболявания, с тежки или множествени увреждания. Делчева смята, че такива случаи може да бъдат отбелязвани като „подозрителни“ само защото са необичайни. Така хората с най-сложни здравословни състояния могат да бъдат подлагани на проверка непропорционално често.
Тя настоява оценката да засяга експертните решения и медицинската документация, а не личните характеристики или поведението на хората. Видът на заболяването сам по себе си и адресът на човека не бива да са показатели за риск.
Омбудсманът посочва, че новата ал. 9 не определя критериите за висок риск. Не става ясно и какви данни ще се обработват, нито как хората могат да оспорят резултата от автоматизираната оценка. Според Делчева така се отваря възможност за паралелен извънсъдебен ред, който не е съобразен с действащите правила за контрол и обжалване на експертните решения.
Сега органите на медицинската експертиза могат сами да отменят, изменят или преразглеждат неправилни решения само в тримесечен срок от постановяването им.
Делчева иска задължителни оценки на въздействието върху основните права и защитата на личните данни, преди системата да бъде въведена. Методиката трябва да се изготви след консултации с организациите на хората с увреждания. Утвърждава се след становища на Комисията за защита на личните данни, омбудсмана, Националния осигурителен институт и Националния съвет за хората с увреждания.
Двумесечният срок в законопроекта според омбудсмана не стига, за да бъдат приети правилата, разработена и изпитана системата и направени оценките на въздействието. Затова тя предлага чл. 108б да влезе в сила едва след като методиката е утвърдена и оценките са готови.
Делчева иска и Комисията по здравеопазването да поиска становище от Комисията за защита на личните данни преди второто гласуване.
Целта на предложенията, обяснява омбудсманът, е по-добър контрол върху медицинската експертиза без правна несигурност за хората с увреждания и без алгоритъм да замества преценката на органите на медицинската експертиза.
В началото на октомври министър Иван Демерджиев обяви на брифинг в Министерския съвет предстоящи акции около начина, по който се издават решенията на ТЕЛК.