Предстои мащабно обновление на Националната система за качество на атмосферния въздух. Планираните промени ще се реализират по два ключови проекта - финансирани по програма "Околна среда" (2021 - 2027) и в рамките на Българо-швейцарската програма за сътрудничество. Целта на тези начинания е комплексна: модернизация на съществуващите станции, подмяна на оборудването и, което е от особено значение, подобряване на достъпа до информацията за гражданите, включително чрез разработването на мобилно приложение. Това съобщиха за Българската телеграфна агенция (БТА) представители на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС).
В следващите месеци ще бъде извършен детайлен анализ, който ще служи като основа за определяне на конкретните стъпки за предстоящите промени. Експертите ще продължат да следят внимателно работата на системата и отчетността на данните за замърсителите, докато този процес протече.
Националната система за качество на атмосферния въздух разполага с 48 станции, поясни Тодорка Петкова, главен експерт в отдел "Мониторинг на въздуха, шума и радиологичен мониторинг" към ИАОС. Тя предостави нагледна демонстрация на функционирането на автоматичната измервателна станция "Павлово". В тези станции се измерват основните показатели, включително фини прахови частици, серен диоксид, азотен диоксид, озон, въглероден оксид и тежки метали като арсен, олово, никел и полиароматни въглеводороди, уточни експертът.
Петкова посочи, че нивата на фините прахови частици обикновено отбелязват повишение през отоплителния сезон. Тя обясни, че стойностите се осредняват за 24-часов период, за да се определи средноденонощна концентрация. Тази концентрация след това се сравнява със средноденонощните норми, за да се установи дали има превишение. Петкова подчерта, че нормата е 50 микрограма, измерена за 24 часа, от 00:00 до 24:00 часа.
На въпрос кой е най-опасният замърсител за здравето на хората във въздуха, Петкова отговори, че здравните експерти са компетентни да дадат отговор на този въпрос. Тя обаче подчерта, че е необходимо да се спазват определени норми.
Гражданите могат да се запознаят със системата за информиране за качеството на въздуха, достъпна на сайта на ИАОС. Информацията се подава в реално време и се споделя с Европейската агенция по околна среда.
Радослава Шоевска, главен директор на Главна дирекция "Лабораторно-аналитична дейност", коментира, че апаратурата, работеща в непрекъснат режим, изисква изключително стриктен контрол на техническите параметри, постоянна поддръжка и периодично обновяване. Затова се работи активно по нейното обновяване. Тя отбеляза, че се реализира проект по програма "Околна среда" (2021–2027), насочен към подобряване на качеството на мониторинга на национално ниво. Проектът е с продължителност 30 месеца и включва обновяване на част от техническите средства, използвани за т.нар. индикативни измервания.
Предвиждат се промени и за мобилните автоматични станции, които позволяват измервания на локални места, където са идентифицирани проблеми с качеството на въздуха, съобщи Шоевска. Планира се те да измерват както "рутинни" замърсители, така и някои специфични вещества. Шоевска допълни, че идеята е предварително обсъдена с регионалните инспекции по околна среда, за да предоставят информация за предприятията на техните територии и потенциално изпусканите замърсители. Акцент ще бъде и осигуряването на техническа възможност за нова апаратура, включително за измерване на хидрокарбони и живак в емисиите, за да се контролират предприятия, които например изгарят отпадъци, каза още тя.
От ИАОС отбелязаха, че са предвидени и подобрения по отношение на мрежовата и информационната сигурност за надеждни и защитени данни.
Емил Рангелов, ръководител на проекта по българо-швейцарската програма, заяви, че тя ще надгради системата за измерване на качеството на въздуха, като я направи по-модерна, по-достъпна и разбираема за гражданите. Проектът ще започне с детайлен анализ на състоянието на съществуващата инфраструктура, уточни той.
Шоевска добави, че в момента достъпът до данните изисква няколко стъпки през сайта на ИАОС. Целта е информацията да бъде достъпна веднага на телефона на всеки гражданин чрез мобилно приложение. Рангелов подчерта, че данните са надеждни и в момента, но целта е да се подобри скоростта и удобството на достъпа.
В рамките на проекта се планира приложението да изпраща известия в реално време за състоянието на въздуха и да осигурява постоянна информираност. От ИАОС поясниха, че националната система покрива цялата страна, като позиционирането на станциите е съобразено с европейските изисквания.