В рамките на проект, финансиран от фондация „Америка за България“, български и американски лекари си сътрудничат в обмяната на опит в областта на педиатричната грижа, съобщи изпълнителният директор на фондацията, Десислава Тальокова, пред репортери.
Тази година 11 български специалисти в детската медицина, работещи в София, Пловдив и Бургас, посетиха университетската болница Weill Cornell Medicine в Ню Йорк. Там, българските лекари имаха възможност да се запознаят отблизо с работата на американските си колеги, съсредоточена върху медицинското образование и практиките в педиатричната грижа.
В момента, в България са пристигнали няколко висококвалифицирани американски експерти. Сред тях са д-р Сюзън Бостуик, професор по клинична педиатрия и магистър по бизнес администрация, също заместник-декан по институционални партньорства; д-р Снежана Нена Осорио, професор по клинична педиатрия и заместник-председател на Съвета по качество и безопасност на пациентите; д-р Дженифър Салант, лекар със специализация в педиатричната палиативна медицина и педиатричната спешна помощ, и директор на екипа за педиатрична спешна помощ; д-р Дънкан Хау, доцент по клинична педиатрия, и Блейкли Райс, магистър по здравно управление и мениджър по детско развитие и творческа арт терапия.
Днес сутринта, американските специалисти участваха в рапорта на медиците от Специализираната болница за активно лечение по детски болести „Проф. Иван Митев“. След това, те се срещнаха с представители на Обществения съвет, обсъждащ бъдещата детска болница в столицата. Предстои и среща с медицински специалисти в Бургас, където се очаква задълбочен диалог и обмен на идеи.
Професор Иван Литвиненко, невролог в болницата и председател на Обществения съвет, подчерта, че е изключително важно младите лекари да бъдат убедени в необходимостта от тяхната професионална намеса за осигуряване на висококачествена грижа за децата. Той изтъкна необходимостта от създаване на единен център за медицинска грижа за деца, тъй като съществуващото разпокъсване на звената в различни болници води до загуба на ценно време и възможности в процеса на лечение. "Мечтата ни е да се съберем в една национална болница, в която да постъпват най-сложните казуси и на едно място децата да могат да получат цялостната и необходимата им грижа," сподели проф. Литвиненко. "Детето не е само в болестта си, а до него са педиатрите и цялото му семейство и това трябва да се знае," добави той.
В отговор на въпрос относно качеството на комуникация между лекар, родител и болно дете, проф. Литвиненко отбеляза, че времето е дефицит. Той подчерта, че в България прегледите са планирани на всеки 20 минути, въпреки че реалната им продължителност често е по-голяма, докато в Америка прегледите са планирани на всеки 40-50 минути, което позволява по-задълбочена комуникация с родителите. Според него, в много случаи в Америка се изисква родителите да присъстват по време на визитациите и вземането на решения по време на болничния престой. Професорът подчерта важността на подготовката на родителите при съобщаване на тежки диагнози, тежки прогнози или в случаите на неизбежен край, добавяйки, че родителите трябва да бъдат подкрепени, за да не се чувстват самотни и безпомощни.
Доцент Боряна Аврамова, ръководител на Клиниката по детска клинична хематология и онкология в Университетската многопрофилна болница за активно лечение „Царица Йоанна – ИСУЛ“, също подчерта необходимостта от обмяна на добри практики в комуникацията с родителите и децата пациенти.
Д-р Дженифър Салант, лекар със специализация в педиатричната палиативна медицина и педиатричната спешна помощ, и директор на екипа за педиатрична спешна помощ в болница Weill Cornell Medicine, обясни, че палиативната грижа за деца е мултидисциплинарна и се предоставя не само в края на живота, но и при всякакви случаи на тежки заболявания, които изискват дългосрочна грижа. Тя подчерта изключителната важност на този аспект на грижата, включващ участие на лекари, медицински сестри, социални работници и осигуряване на духовна подкрепа. Целта е да се осигури възможно най-висококачествена грижа, като семейството е поставено в центъра на вниманието. Това включва детайлно опознаване на семейството, за да се осигури подходяща грижа във всички етапи на лечението, включително и в края на живота.
Д-р Салант посочи, че в Америка, заплащането за палиативната грижа се покрива от държавните или частните здравноосигурителни фондове, а в случаите, когато се налага предоставянето на грижи и услуги в дома на детето, разходите се поемат от държавния бюджет.