Министърът на здравеопазването Силви Кирилов обяви амбициозната цел за въвеждане на нова ваксина срещу варицела в задължителния имунизационен календар до 2026 година.
В интервю за Нова телевизия, той заяви, че "Нашата амбиция е нова ваксина за варицела да влезе в имунизационния календар за 2026 г. и да се реализира в практиката".
Това е значителна стъпка, която изисква не само промяна в нормативната уредба, но и осигуряване на необходимите ваксини.
Министър Кирилов потвърди, че вече е предложено ваксината да стане задължителна, а процесът на изменение на законите е в ход.
"Нашата амбиция е през 2026 г. тази ваксина да бъде задължителна", подчерта той.
Схемата на ваксиниране предвижда първа доза в ранна възраст, между 12 и 15 месеца, с последваща реимунизация на третата или четвъртата година.
Министър Кирилов изтъкна положителния ефект от ваксинирането върху общественото здраве, определяйки го като "сериозна крачка към профилактиката на това заболяване".
Освен обявените планове за ваксинацията, министър Кирилов се спря и на реализирането на електронните лични здравно-профилактични карти за децата.
От 1 септември 2025 г., здравните специалисти в детските градини и училищата имат достъп до електронна система, съдържаща здравните данни на учениците.
"Личните здравно-профилактични карти вече са електронни, няма да се носят от родителите в училище. По този начин улесняваме над 2 милиона български граждани, всички деца до 18 г. и техните родителите, както и личните лекари", заяви министърът на брифинг в Министерския съвет в началото на септември.
Той гарантира защитата на личните данни, като поясни, че здравните специалисти имат достъп само до необходимата информация.
За да се осигури безпроблемно функциониране на новата система, бяха проведени шест обучителни курса за здравните специалисти, а инструкции са разпространени и онлайн.
Въпреки очакваните първоначални трудности, министър Кирилов вижда в електронните карти "бъдещето".
По отношение на внесения вот на недоверие към кабинета, министър Кирилов изрази загриженост, че честотата на тези вотове омаловажава тежестта на процедурата.
"Това е една процедура, която е създадена с възможност за корекция на политики, които води правителството, но с тези четири – пет вота и следващи вече девалвира тази възможност. Така олеква тази процедура на вот на недоверие, което мен повече ме притеснява, отколкото самият вот", коментира той.
Това е ясен сигнал за необходимост от по-разбираема и ефективна процедура за парламентарен контрол върху правителството.