Проект на Националната програма за превенция на хроничните неинфекциозни заболявания за периода 2026–2030 г. беше публикуван за обществено обсъждане на интернет страницата на Министерството на здравеопазването. Програмата предвижда инвестиции на стойност над 17 милиона лева, а срокът за подаване на становища е един месец.
В публикувания документ се посочва, че хроничните неинфекциозни заболявания (ХНЗ) са водеща причина за смъртност и инвалидност в световен мащаб. По данни на Световната здравна организация (СЗО) те причиняват смъртта на около 43 милиона души годишно, което представлява 75% от всички смъртни случаи, несвързани с пандемията от COVID-19. Основните заболявания, включени в тази група, са сърдечно-съдовите заболявания (около 18 милиона починали годишно), онкологичните заболявания (10 милиона), респираторните болести (4 милиона) и диабетът (над 2 милиона души, включително смъртност от бъбречни усложнения, предизвикани от диабет).
В България водеща причина за смърт са болестите на кръвообращението (61,1%), следвани от новообразуванията (16,5%), болестите на дихателната система (4,9%), симптомите и признаците, открити при клинични и лабораторни изследвания, некласифицирани другаде (4,7%) и болестите на храносмилателната система (4,5%). През 2023 г. COVID-19 се нарежда на девето място сред причините за смърт в страната.
Проектът подчертава, че основните рискови фактори за развитие на ХНЗ са нездравословното хранене, недостатъчната физическа активност и тютюнопушенето, които стоят зад 80% от случаите на исхемична болест на сърцето, мозъчно-съдови и други заболявания. Втората група рискови фактори включва високо кръвно налягане, дислипидемия, диабет и затлъстяване.
Според данни на Евростат за 2022 г., в България са регистрирани 16 227 смъртни случая от злокачествени новообразувания, което представлява 13,7% от всички смъртни случаи. В "Профила на здравето на България" за 2023 г. се посочва, че най-честите причинители на смърт от рак в страната през 2021 г. са ракът на белия дроб, ракът на дебелото черво, ракът на гърдата, ракът на простатата и ракът на панкреаса. Макар заболеваемостта от рак в България през 2022 г. да е под средното ниво за ЕС, а смъртността близка до европейската, страната остава една от двете членки на ЕС, в които през последното десетилетие се отчита ръст на смъртността от онкологични заболявания — тенденция, обратна на тази в останалите държави.
Диабетът се посочва като хронично заболяване, възникващо, когато панкреасът не произвежда достатъчно инсулин или когато организмът не може ефективно да използва произведения инсулин. Продължителното повишено ниво на кръвна захар (хипергликемия) води до тежки увреждания на нервната и съдовата система. Най-разпространена форма е диабетът тип 2. В Европа през 2021 г. 61 милиона възрастни са страдали от диабет. В България разпространението на заболяването до 2024 г. достига 16,55%, а смъртността през 2023 г. е 21,6 на 100 000 души. Около 75% от диагностицираните диабетици имат лош метаболитен контрол, което води до развитие на усложнения.
Програмата обръща специално внимание на наднорменото тегло и затлъстяването, като отбелязва, че те предизвикват 42% от смъртните случаи при възрастни с диабет тип 2, 19% от исхемичната болест на сърцето, 17% от инсултите и 5% от онкологичните заболявания. Според национално представителното изследване на рисковите фактори за здравето от 2020 г., проведено по действащата програма 2021–2025 г., честотата на затлъстяването е 2,1% при деца на възраст 1–4 години (намаление спрямо 2014 г.) и 12,8% при деца на 5–18 години (увеличение с 2,5% спрямо 2014 г.). Високото ниво на затлъстяване сред населението в трудоспособна възраст остава сериозен проблем. Данните от Европейската инициатива на СЗО за наблюдение на детското затлъстяване (COSI) за периода 2008–2023 г. показват нарастване на дела на наднорменото тегло, включително тежкото затлъстяване, особено сред момчетата, учениците от селските райони и децата от семейства с нисък социално-икономически статус и ограничени здравни навици.
Хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ) е четвъртата водеща причина за смърт в света. По данни на СЗО за 2021 г. от нея са починали над 3,5 милиона души. Министерството на здравеопазването отчита, че между 5% и 10% от българите страдат от ХОББ, но само около 75 000 получават лечение. Според неофициални оценки реалният брой пациенти достига над 500 000 души.
В документа се подчертава, че хроничните неинфекциозни заболявания – сърдечно-съдови, онкологични, белодробни и диабет – са водещи причини за смърт и инвалидност, а ограничаването на рисковите фактори намалява заболеваемостта, смъртността и социално-икономическата тежест върху обществото.
"Досегашното развитие на програмата през годините показва, че тя работи ефективно дори в условията на хроничен недостиг на средства, който възпрепятства изпълнението на всички предвидени дейности. Натрупаният опит следва да бъде използван, като инициативата бъде продължена в периода 2026–2030 г. с цел подобряване на здравните показатели на населението", се посочва в проекта.
През 2026 г. се планира провеждането на Национално проучване на факторите на здравния риск сред населението на България, което ще проследи настъпилите промени в здравното поведение на хората. Сред приоритетите на бъдещата програма са продължаване на политиката за насърчаване на здравословния начин на живот, повишаване на здравната култура и превенция на хранителните разстройства и затлъстяването.
В средносрочен план основната цел на програмата е поддържането на текущите нива на заболеваемост, инвалидност и смъртност от основните хронични неинфекциозни заболявания. В дългосрочен хоризонт се залага намаление на смъртността от исхемична болест на сърцето с 5%, понижение на заболеваемостта от злокачествени новообразувания на млечната жлеза, шийката на матката и дебелото черво с 5% (на 100 000 души), ограничаване на смъртността от диабет тип 2 с 5%, спиране на нарастването на наднорменото тегло и затлъстяването при деца под пет години и юноши, стабилизиране на нивата на затлъстяване сред възрастните и намаляване на смъртността от ХОББ с 5%. Особено внимание е отделено и на целта за масово увеличаване на физическата активност сред населението.