Национална мрежа за децата (НМД) откри в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ пътуващата изложба „150 години детски организации в България – история, уроци и бъдеще“. Тя ще мине през над 20 града в страната, а програмата включва и срещи с хора и дискусии.
„Зад детските организации стоят конкретни хора и активисти, които всеки ден работят, за да променят съдбата на деца или на нормативни актове, а не само лога“, каза изпълнителният директор на НМД Георги Богданов при представянето.
Заедно с изложбата Богданов представи и книгата си „Енциклопедия на детските организации в България. Хрониките на един активист за правата на детето“. Тя излезе през юни в София, по време на годишната среща на мрежата, и е посветена на 20-годишнината от създаването на НМД.
В енциклопедията са включени истории на хора, стоели зад грижата за деца в България през годините. Сред тях е Олга Скобелева, която след Освобождението организира дарителство и основава сиропиталища. Александър Георгиев – Коджакафалията дарява над 25 милиона златни лева на държавата и на общината и основава сиропиталище в Бургас. Йорданка Филаретова, известна в София като „Госпожата“, също създава сиропиталище и подкрепя просветни дейности. Евгения Кисимова от Велико Търново основава първото женско благотворително дружество „Милосърдие“ и първия „Майчин дом“ в града, а Теофано Попова дава парите си за сиропиталището в Стара Загора.
Изложбата ще бъде представена в 24 града в страната – в университети, читалища и други места, обясни Богданов. Целта е да се включат повече деца, млади хора и общественици и да се даде тласък на гражданските активисти за правата на децата. По думите му остават делата на хората, построили домове и помогнали на конкретни деца и семейства.
Директорът на НМД разказа, че всяка седмица мрежата изпраща по две-три становища, писма или позиции до политиците. В тях не само оценяват дадено решение, но и предлагат какво трябва да се направи, каза той. Позициите се основават на опита на 130 организации, които всяка година помагат на близо 200 хиляди деца в България.
Богданов спомена и инициативата „бележник“, която мрежата прави вече 15 години. Става дума за доклад, който следи как се справя държавата с грижата за децата. Моделът е взет от Ирландия и по-късно е приложен и в Косово. „Идеята е политиките за децата да се развиват по начин, базиран на данни, а не просто на субективно мнение“, каза Богданов. Докладът, добави той, го четат политици, общественици и институции и в него има не само оценки, но и конкретни предложения.
Директорът на НМД посочи и форума LexTalks, на който всяка година се събират над 400 души, за да говорят за правосъдието за деца.
По думите на Богданов от 2019 г. насам секторът на детските организации се сблъсква с редица трудности. Част от тях идват от обществените нагласи и от разпространението на негативни етикети към неправителствените организации. България не е изолиран случай, каза той, а част от по-широки обществени процеси в други държави.
Богданов отбеляза още, че през последните години не е приета цялостна стратегия за детето и че в сегашното Народно събрание няма комисия за децата. Според него сред последиците от тези пропуски са детската бедност, задълбочаващите се различия между отделните региони и състоянието на детското здравеопазване.