Лятото на 2026 г. излиза средно по-хладно и по-влажно за страната в сравнение с последните две години. Това показва равносметката на Националния институт по метеорология и хидрология, изготвена по данни от оперативните метеорологични станции, съобщават медии.
Въпреки това средните сезонни температури остават над обичайните за периода. Най-високата измерена температура за цялото лято е 40,5 градуса и е отчетена на 21 август в село Новачене, Плевенско. Най-ниската минимална температура в станция в населено място е 4,5 градуса и е измерена на 16 август в Самоков. Абсолютният минимум за сезона обаче е на връх Мусала – там на 23 юли термометрите показват минус 2,6 градуса.
Валежите също се различават силно според района. Сезонните им количества варират между 34 процента от климатичната норма в Сунгурларе и 196 процента в село Горен чифлик, Варненско. Именно там е измерена най-голямата сезонна сума на валежите за страната – 275 милиметра. На 23 юли в същото село пада и най-голямото 24-часово количество за лятото – 107,1 милиметра. В София най-голямото 24-часово количество валеж е на 2 юли, когато за денонощие падат 31,1 милиметра дъжд и град.
От НИМХ описват и как е протекъл сезонът синоптично. През първата половина на юни атмосферното налягане при земята през повечето дни е по-високо от обичайното. Във височина се редуват преминаване на долина и израстване на гребен от юг-югоизток. Времето остава предимно слънчево, но следобед почти навсякъде се развива купесто-дъждовна облачност, придружена от гръмотевични бури, краткотрайни валежи и на места градушки и силни пориви на вятъра. Най-масови и интензивни са тези явления на 2, 4, 11 и 12 юни. Сутрин заради честите валежи и високата влажност на места се появяват мъгли и намалена видимост. Температурите остават близки до обичайните, докато през последните два дни на юни в страната влиза първата гореща вълна и максимумите на места стигат 38–39 градуса.
Морето край българското крайбрежие също преживява няколко резки промени през сезона. През второто десетдневие на юни северно от Варна има два случая на бързо охлаждане на водата. На 12 юни и в нощта срещу 13-и умерен вятър от запад-северозапад изтласква повърхностните води навън. Температурата им пада – край Шабла с около 3 градуса, от 17,5 на 14,3, а край Варна дори с близо 8 градуса, от 22,2 на 14,5. В нощта на 15 срещу 16 юни при Шабла има ново понижение, този път заради южен вятър – водата пада от 19,6 на 16,3 градуса.
Подобни резки промени се повтарят и през юли. В нощта на 8 срещу 9 юли вятърът временно се обръща от северозапад и край Шабла водата охлажда с около 5 градуса – от 22,5 на 17. През следващата нощ, срещу 10 юли, идва ново, по-слабо понижение – с около 2 градуса, от 23,6 на 21,8. В периода 10–14 юли температурата на морето пада по цялото крайбрежие, но най-силно край Ахтопол, където сутринта на 13 юли водата е само 19,6 градуса. На 19 и 27 юли заради умерен южен вятър край Шабла отново има резки спадове – до 19–20 градуса. Сутринта на 25 юли във Варненския залив водата за кратко пада с близо 5 градуса.
Юли носи и няколко студени фронта над страната. В началото на месеца, а после и в края на второто и началото на третото десетдневие, на много места се разразяват мощни бури с обилни дъждове, градушки и силен вятър. На 24 юли по най-високите върхове на Рила и Пирин дори вали сняг.
Августовската жега идва в периода 20–22 август, когато при баричен и термичен гребен над страната се измерват най-високите максимални температури за цялото лято – до и над 40 градуса. На 24 август посоката на въздушните маси се променя – преносът е от запад, активизира се Македонската депресия и въздухът над Западна и Централна България става неспокоен. Там се развива мощна купесто-дъждовна облачност с краткотрайни валежи, гръмотевични бури и градушки, а в части от Югозападна и Централна Северна България падат интензивни и значителни по количество дъждове.
Именно силните конвективни бури и обилните валежи от дъжд и град са най-характерното за лятото на 2026 г., пише в анализа на НИМХ. На места те причиняват локални наводнения. Заливани са домове и дворове, повредена е инфраструктура, а в засегнатите райони за кратко са спрели токът и водата. Пътищата Котел–Омуртаг и Пещера–Батак временно са били затворени. Според данните на института 24-часовите валежи в тези райони често достигат между 50 и 100 процента от месечната климатична норма. През юни и юли наводнения има в областите Благоевград, Варна, Видин, Пловдив, Ямбол и София-град. През август заради придошли реки и дерета е обявено бедствено положение в общините Симитли, Батак и Пещера. В Пещера на 24 август човек изчезва в реката.
В края на юли и през август Южна България преживява и няколко големи пожара, за които според НИМХ причина е човешка небрежност или стопанска дейност. Изгорели са близо 20 000 декара земеделски и горски площи, а половината от тях се дължат на един-единствен пожар в Хасковско, обхванал землищата на селата Динево, Любеново, Малево и Криво поле. Освен от небрежност, през сезона има и пожари, предизвикани от мълнии. На 4 юни по време на гръмотевична буря край Кресна мълния поразява строителен работник, а още двама биват ранени. В края на юли паднали мълнии отново са причина за няколко пожара в южната част на страната.