След близо три месеца на практически блокиран трафик за основните енергийни товари, нефтени и СПГ танкери започнаха постепенно да възобновяват преминаването през Ормузкия проток – един от най-важните енергийни коридори в света. През него преди началото на конфликта в региона преминаваше около една пета от глобалните доставки на суров петрол и втечнен природен газ, а всяко продължително прекъсване има непосредствен ефект върху международните енергийни пазари.
По данни на компании за морско проследяване и агенции, след тримесечния период на силни ограничения през протока вече са преминали няколко ключови кораба: супертанкерът "Eagle Verona" с иракски суров петрол, който се насочва към китайското пристанище Нинбо с очаквано пристигане около 12 юни, както и два газовоза – "Fuwairit" и "Al Rayyan", натоварени с катарски LNG и насочени съответно към Пакистан и Китай.
Три месеца блокаж: от "енергиен шок" до контролирано отваряне
От края на февруари стотици танкери и товарни кораби останаха блокирани в Персийския залив, след като ескалацията на конфликта с Иран доведе до най-сериозното прекъсване на енергийните доставки през Ормузкия проток в новата история. В периода на най-остра криза търговският трафик се срина с около 97% спрямо нормалните нива, а преминаванията на танкери спаднаха от обичайните 100–135 на ден до единични кораби седмично.
Иранското ръководство наложи режим на селективно пропускане: през протока можеха да минават единствено търговски кораби с предварително разрешение от Корпуса на гвардейците на Ислямската революция. В продължение на седмици нито един танкер с товар от втечнен природен газ не получаваше право на преминаване, а натоварени LNG кораби бяха принудени да правят обратен завой след отказ от страна на иранските власти.
Първите танкери: LNG за Азия и иракски суров петрол за Китай
Според данни от проследяващи платформи LNG танкерът "Fuwairit" под багамски флаг е бил натоварен в катарското пристанище Рас-Лаффан в края на март и след тримесечен период на несигурност е преминал през Ормузкия проток, за да достави LNG в Пакистан, където разтоварването се очаква на 26 май. Друг газовоз, "Al Rayyan", следва маршрут към Китай, с планирано пристигане в края на юни.
Паралелно с това супертанкерът "Eagle Verona", натоварен с иракски суров петрол, е напуснал Персийския залив и се насочва към китайския порт Нинбо, където трябва да акостира около 12 юни. Този кораб символизира и възобновяването на иракския износ от южните терминали след повече от месец прекъсване, причинено именно от блокажа в Ормузкия проток.
Частично възстановяване: конвои, разрешения и геополитическа математика
Възстановяването на трафика не е пълно и свободно – то е резултат на сложна система от разрешения, конвои и двустранни договорености. Иран официално заявява, че през протока могат да преминават само търговски кораби, получили одобрение от Корпуса на гвардейците. Това означава, че всяка държава или компания, която разчита на този маршрут, трябва да преговаря пряко или непряко с Техеран.
Междувременно информация от пазара сочи, че няколко азиатски държави – включително Китай, Пакистан и Япония – са постигнали договорености за ограничено преминаване на свои кораби. В резултат първите конвои от танкери, включително четири кораба за втечнен нефтен газ и няколко танкера за петролни продукти, вече са напуснали Залива под формата на строго координирани маршрути.
Глобалните пазари: защо Ормуз остава "енергиен шоков център"
Ормузкият проток е стратегически коридор, през който преди кризата преминаваше около 20% от световните доставки на суров петрол и приблизително една пета от глобалния трафик на LNG. Това означава, че всяко продължително прекъсване или ограничаване на трафика незабавно се отразява върху цените на петрола и газа, както и върху енергийната сигурност на ключови региони – Европа, Азия и дори САЩ.
Анализи на финансови институции предупреждаваха, че едномесечно прекъсване на потоките през Ормуз може да тласне европейските газови цени над 70–75 евро за мегаватчас, а при криза, продължаваща повече от два месеца, да надхвърлят дори 100 евро. На петролния пазар несигурността доведе до силна волатилност, като инвеститорите реагираха на всяка новина за евентуално отваряне или затягане на режима на преминаване.
Рисковете остават: "на собствен риск" за азиатските кораби
Въпреки възобновяването на движението, редица търговци и оператори предупреждават, че преминаването през Ормузкия проток остава "на собствен риск". Регионът все още е нестабилен, с наличие на военни кораби, въоръжени формирования и непредсказуеми решения от страна на Иран и неговите противници. Отбелязани са над 20 атаки срещу кораби в района от началото на конфликта, което прави застраховките и оперативните разходи значително по-високи.
Някои европейски компании продължават да търсят алтернативни маршрути – например транспортиране на суров петрол и LNG чрез други коридори, както и диверсификация на източниците на газ към терминали в Средиземно море или Северна Европа. Въпреки това, за редица азиатски държави, силно зависими от доставките от Персийския залив, Ормуз остава незаменим.
Политиката зад трафика: селективно отваряне и геостратегически сигнали
Режимът на селективно отваряне – например допускане на част от китайските танкери след договорки между Техеран и Пекин, при запазване на ограниченията за някои европейски превозвачи – показва, че Иран използва Ормузкия проток като инструмент за геополитическо влияние. Кой кораб минава и кога често зависи повече от политиката, отколкото от чисто търговските параметри на сделката.
За Китай и други азиатски държави възстановяването на трафика през протока е ключово, тъй като голяма част от вноса им на суров петрол и LNG идва именно от региона на Персийския залив. В същото време Западът – включително ЕС и САЩ – продължава да настоява за свободна навигация и се опитва да създаде механизми за международен контрол върху сигурността на този стратегически коридор.
Какво следва: между "частично нормализиране" и "нова криза"
Възобновяването на преминаването на нефтени и СПГ танкери през Ормузкия проток е важен сигнал за постепенно нормализиране на енергийните потоци, но не означава завръщане към старото "статукво". Трафикът остава далеч под предкризисните нива, а всяка нова ескалация може отново да доведе до частично или почти пълно блокиране на коридора.
За глобалните енергийни пазари това означава, че Ормуз ще остане "шоков център" – място, където геополитиката и енергетиката се преплитат, а всяко решение на Техеран, Вашингтон или Пекин може да се превърне в събитие с незабавен ефект върху цените на петрола и газа. За страните, зависими от тези доставки, урокът е ясен: диверсификацията на източниците и маршрутите вече не е стратегическа опция, а необходимост.