Над 80 вида морски организми, между които лаврак, ципура и смарид, вече са се настанили трайно в Черно море заради затоплянето на водата. Данните бяха представени на заседание на Консултативния съвет за Черно море в Констанца, където български и румънски учени обсъдиха какво причинява по-топлата вода на рибата и на риболова в района. Явлението се нарича медитеранизация: морето постепенно взема характеристики на Средиземно, а видове, доскоро непознати тук, намират условия да живеят и да се размножават.
Пътят през Босфора и баластните води
Пътят обикновено минава през Босфора, като организми, които години наред са живели в Средиземно море, се преместват на север, щом зимите в Черно море омекнат достатъчно, за да презимуват. Други пристигат неволно, скрити в баластните води на търговските кораби, както преди десетилетия се появи и рапанът, който с годините почти унищожи запасите от черни миди по българския бряг. По последни данни за чуждите видове във водите на шестте черноморски държави Украйна има регистрирани 148, Турция 94, Румъния 82, България 80, Русия 51 и Грузия 34. Само през последните години в морето са навлезли около 20 нови вида, а около една трета от всички чужди видове са със средиземноморски произход, останалите идват от Атлантика и от далечни райони като Японско море.
Лаврак, ципура и смарид в българските води
Лавракът е сред примерите, които учените сочат най-често, защото расте дори по-бързо в Черно море, отколкото в естествената си среда в Средиземно море и Атлантическия океан. Ципурата също се среща все по-често край българския бряг. Трети нов обитател е смаридът, дребна риба от семейство спароидни, дошла от Егейско море, с характерно тъмно петно по средата на тялото; расте до около 20 сантиметра и по вкус прилича на ципура. Любителите на подводен риболов разказват, че напоследък я срещат все по-често край скалите по крайбрежието.
Председателят на Консултативния съвет за Черно море д-р Йордан Господинов посочва, че много от новите видове се нагаждат бързо към местните условия. Това не означава, че те ще останат за постоянно или ще изместят познатите черноморски видове, а за да се разбере какво ще стане с рибните запаси и с екосистемата, са нужни повече приложни научни изследвания, казва той.
Гребенестата медуза и синият рак
Гребенестата медуза мнемиопсис, пристигнала от Атлантика през 80-те години на миналия век, се храни със същия зоопланктон, с който расте хамсията, и години наред държеше рибните запаси ниско, докато друг нов вид, медузата береое, не започна да я яде и донякъде овладя разрастването ѝ. Институтът по океанология във Варна следи тези промени и публикува доклад за състоянието на морето на всеки шест години. Учените предупреждават, че синият рак и гребенестата медуза вече се конкурират за храна с традиционни за Черно море видове като цацата, хамсията и калкана.
Затоплянето на Черно море не се ограничава до появата на нови риби. Басейнът е сред европейските водоеми, най-силно засегнати от морски горещи вълни, а строежът му, с по-прясна вода отгоре и солена отдолу, пречи на кислорода да стига до дълбините, когато повърхността се затопля трайно. Консултативният съвет за Черно море настоява за повече проучвания, които да покажат дали лавракът, ципурата и смаридът ще се превърнат в постоянна част от черноморската трапеза, или ще останат временни гости.