Цените галопират според близо три четвърти от българите, показва ново проучване на агенция „Мяра“. Данните от изследването, проведено в разгара на лятото, разкриват широк консенсус сред гражданите, че покупателната им способност е под натиск. Увеличението на цените на стоките и услугите се усеща най-силно от възрастните хора, но дори привържениците на управляващите партии не са пощадени от това усещане.
Проучването е част от независимата изследователска програма на социологическата агенция „Мяра“. Изследването е осъществено чрез интервюта лице в лице с таблети в периода между 31 юли и 8 август 2025 г., като в него са участвали 801 пълнолетни български граждани.
На въпрос за последните няколко седмици само 2% от анкетираните декларират, че са усетили намаление на цените. По-голямата част от българите – 73,9% – твърдо посочват увеличение, докато 17,3% не са забелязали промяна. Близо 7% не могат да преценят ситуацията.
Пожарите: Доверие към огнеборците, но критика към институциите
На фона на опустошителните пожари, които често бележат летния сезон в България, проучването разкрива и отношението на обществото към работата на пожарната служба и отговорните институции. Картината е двуполюсна: докато самите огнеборци се радват на силно доверие, то критиката към институциите, отговорни за овладяването на бедствията, остава осезаема.
Положително отношение към работата на пожарната изразяват 63% от пълнолетните българи, докато 21,2% са на противоположното мнение. Близо 16% се колебаят. От агенция „Мяра“ подчертават, че това е ясен знак за принципно доверие към работата на пожарникарите в страната.
Въпреки това, когато са помолени да определят позицията си спрямо по-широката картина, повечето българи остават критични. На въпрос дали институциите правят максимално възможното, 57,3% от запитаните избират отговора: "Ситуацията явно е трудна, но и институциите в България не правят максимално възможното". Едва 31,9% смятат, че "Институциите в България по-скоро правят максимално възможното, въпреки че ситуацията явно е трудна". Малко над 10% от анкетираните не могат да дадат оценка.
Социолозите са разширили анализа си, включвайки и мнението на гражданите за основните фактори, допринасящи за пожарите. Близо 90% от запитаните посочват човешката небрежност като основна причина, докато 84,6% отбелязват умишлените палежи. Природните фактори като горещини и ветрове са посочени от 68,3%, а недостатъчната грижа на ресорните институции – от 45,5%.
Анализът на данните показва, че българското общество проявява по-скоро самокритична реакция, като поставя вината за тежката ситуация най-вече върху себе си. Според социолозите, въпреки че доверието в пожарникарите и взискателността към институциите са високи, за българите не слабостите на властите са били решаващи. "Решаваща явно е била нашата немарливост или злонамереност като членове на обществото", заключават от „Мяра“.
Геополитически настроения: Българите предпочитат Европа
Проучването засяга и отношението на българите към ключови международни сили. Анкетата е проведена на фона на срещите на президента Доналд Тръмп с колегите му Владимир Путин и Володимир Зеленски, както и с европейски лидери.
Според социолозите, анализът на данните потвърждава традиционния български „инстинкт“ за уважение към европейските сили, като същевременно демонстрира колебливо отношение към Русия и САЩ. Положително отношение към Европейския съюз имат 64,9% от анкетираните, към Германия – 61,2%, към Франция – 54,1%, а дори Великобритания, която вече не е част от общността, получава 51,3% положителни оценки.
В същото време, отношението към НАТО е значително по-поляризирано – 38,7% положително отношение срещу 41,9% отрицателно. Подобна е и ситуацията със САЩ (32,5% положителни срещу 49,6% отрицателни) и Русия (31,2% положителни срещу 49,7% отрицателни).
Най-критично е отношението на българите към Украйна, която събира едва 24,7% положителни оценки, докато 55,1% имат отрицателно отношение. Според социолозите, Украйна остава "съпътстваща жертва" на международните борби в българското масово съзнание, като оценките към нея са близо до тези за Русия, които от своя страна са спаднали след началото на инвазията.
От агенция „Мяра“ коментират, че "Видимо е, че българският вкус остава при обобщения образ на Европа, която дори в неясна позиция е всъщност най-близка". Те допълват, че "колкото по-далечна е една страна, толкова по-трудна е симпатията към нея".