Учители, директори, университетски преподаватели и експерти от Министерството на образованието и науката (МОН) обсъдиха предложенията за промени в Наредбата за предучилищното образование, които са публикувани за обществено обсъждане. Целта на срещата, която бе инициирана от заместник-министър Таня Панчева, е да бъдат взети най-добрите решения, които да подпомогнат учителите и са в интерес на децата.
Централна тема на разговорите бе въвеждането на общ национален инструментариум за проследяване на детското развитие. Макар наблюдението да е утвърдена практика в детските градини, използването на разнообразни критерии създава затруднения. Единната рамка, предложена от МОН, цели да въведе ясни индикатори, без това да натоварва учителите с излишни административни задължения, като същевременно ги улеснява в ежедневната им работа. Заместник-министър д-р Таня Панчева подчерта, че всеки глас и становище ще бъдат внимателно разгледани, изказвайки благодарност към университетските кадри за тяхната експертиза и към учителите за ежедневната им отдаденост.
Педагози с опит в пилотното изпитване на модела оцениха високо идеята за унифициране на подходите. Според тях това ще осигури по-голяма съпоставимост на данните и увереност при работата в различните области на страната. По време на срещата бе посочено, че учителите вече отделят значително време за наблюдение и проследяване на всяко дете, поради което е важно новата единна система да подпомага работата им, вместо да добавя допълнителни задачи. Евгения Костадинова, директор на дирекция „Съдържание на предучилищното и училищното образование“ в МОН, акцентира, че инструментът не служи за диагностика, а за обективно проследяване в шест ключови направления:
- Двигателни умения;
- Фина моторика;
- Практически умения;
- Когнитивно развитие;
- Езиково развитие;
- Социално-емоционално развитие.
Експерти от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, които участваха в разработването, изтъкнаха, че задачите са базирани на естественото поведение на децата в градината. Системата е преминала през мащабен тест в 470 детски градини, обхващайки 2100 деца от първа и още 2100 от четвърта възрастова група, като за целта са обучени около 500 специалисти. Представители на академичните среди, включително от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Тракийския университет и Шуменския университет, поставиха важни въпроси за прецизирането на задачите спрямо възрастовите особености.
В дискусията взеха участие редица видни преподаватели и експерти:
- Проф. Милен Замфиров, проф. Весела Гюрова (Софийския университет „Св. Климент Охридски“);
- Проф. д-р Маринела Михова, проф. д-р Петя Караиванова (ВТУ);
- Проф. д-р Владимира Ангелова, проф. д-р Юрий Янакиев, д-р Николай Николов (ПУ „Паисий Хилендарски“);
- Проф. д-р Янка Стоименова, доц. д-р Вяра Цветанова (ЮЗУ);
- Проф. д-р Пепа Митева (Бургаския свободен университет), проф. д-р Румяна Папанчева (Проф. д-р Румяна Папанчева от Бургаския университет);
- Проф. Чавдар Сотиров (Шуменския университет) и проф. Генчо Вълчев (Тракийския университет).
Своите становища по време на срещата споделиха и множество директори и учители, сред които Петя Йосифова (член на Управителния съвет на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета), Петя Радева, Анелия Божанова, Симона Дамянова, Емануела Лозанова и Ангелина Султова. Напомняме, че проектът за изменение на Наредбата, публикуван от МОН, цели и подобряване на езиковата подготовка, за да се гарантира пълноценна интеграция на децата при постъпването им в първи клас.