Ново мащабно изследване на невробиолози от Кеймбриджския университет, публикувано на 24 ноември 2025 г., очертава "пет възрасти" на човешкия мозък. Екипът анализира 3 800 мозъчни скенове на хора от 0 до 90 години и установява, че мозъкът преминава през четири ключови повратни момента – на 9, 32, 66 и 83 години, които делят живота на пет структурни и функционални епохи.
Детството (0-9 г.): Първият период се характеризира с "консолидация на мрежите" – масивен излишък от синапси се редуцира до най-активните връзки. Дебелината на кората достига пик, мозъкът конструира обща карта, но е по-неефективен – информацията пътува по-бавно между зоните.
Подрастваща възраст (9-32 г.): Мозъкът става по-ефективен в преноса на информация; комуникацията между отделните дялове е най-бърза, нарастват когнитивните и социалните способности.
Зряла възраст (32-66 г.): Мозъчната структура се стабилизира, невронните връзки бавно се адаптират към умения, рутина и опит; това е период на ментален баланс, но и началото на постепенен когнитивен застой.
По-късна зрялост (66-83 г.): Започва забавяне в предаването на информация, свързаността отслабва и мозъкът става по-уязвим към деменция.
Късна старост (83+): Функционалната организация на мозъчната мрежа се разрушава, характерни са съществени загуби на памет и способности.
"Тези епохи са ключови за разбиране кога мозъкът е най-уязвим или с най-голям потенциал", казва д-р Алекса Моусли. Изследването може да обясни защо риска за обучение или деменция е толкова ясно свързан с възраста.
Невролозите подчертават: промените не са линейни, а всяка възраст диктува уязвимости – Например, детската мрежа е крехка при обучителни разстройства, а след 66 г. нараства риска от невродегенеративни болести.
Изследователите подчертават, че разкриването на тези възрасти и четирите ключови момента може да помогне както в диагностиката (от логопедични проблеми до ранно откриване на Алцхаймер), така и за по-добра профилактика в разни фази на живота.