На 4 юни 2025 г. в центъра на София партия „Възраждане“ организира протест, обявен като демонстрация срещу предстоящото въвеждане на еврото в България. Събитието съвпадна с публикуването на конвергентния доклад на Европейската комисия и Европейската централна банка, който даде зелена светлина за приемането на еврото от 1 януари 2026 г.

Въпреки значимостта на темата, протестът привлече сравнително малък брой участници – няколкостотин души, голяма част от които говореха на руски език. Присъстващите скандираха общи фрази от типа „Суверенна България“, „Не на еврото“, както и „Славянско братство“, като много от посланията звучаха по-идеологически и геополитически, отколкото конкретно икономически.

Лидерът на партията Костадин Костадинов заяви пред присъстващите, че „въвеждането на еврото е политически акт на подчинение“ и обвини управляващите в обслужване на външни интереси. В речта му често се споменаваше „истинската Европа на нациите“ и необходимостта България да запази идентичността си „далеч от диктата на Брюксел“. Въпреки това, конкретна алтернатива или аргументация по същество отсъстваше.

Протестът премина спокойно, но с временно блокиране на централни улици около сградите на Народното събрание и БНБ. Присъствието на полиция бе засилено, но не се стигна до сблъсъци. В социалните мрежи граждани изразиха недоволство от блокирането на центъра и от факта, че малоброен митинг с неясни послания нарушава обществения ред в работен ден.

Според политически наблюдатели, събитието е част от дългосрочната стратегия на „Възраждане“ да представя себе си като алтернатива на европейския курс на страната. В същото време подкрепата за подобни акции остава ограничена, а общественото мнение по въпроса за еврото остава поляризирано, с лек превес на одобрението към присъединяването към еврозоната.

Протестът на 4 юни показа, че въпреки гръмките лозунги, „Възраждане“ не успява да мобилизира широка подкрепа по въпроси, които засягат дългосрочния икономически път на страната – особено когато звучат повече като геополитически сигнали, отколкото като национална икономическа позиция.