Графичното изкуство на Димитър Каратонев превръща далечния тихоокеански остров Манихики в епицентър на творческо вдъхновение. В най-новата си самостоятелна експозиция "Чудо в Манихики", представена в галерия "Неси", художникът разкрива своя уникален поглед към географски отдалечени локации.
Макар никога да не е стъпвал на този екзотичен остров, разположен между Калифорния, Австралия и Япония, Каратонев успява да пресъздаде негови въображаеми образи. „В изкуството търсим оригиналност и провокация – нещо, което да събуди интереса на публиката", споделя творецът.
Изложбата обхваща приблизително 30 графики и 10 платна, създадени през последните две-три години. Те представляват поредното доказателство за неговия метод на въображаемо пътешествие, който вече е демонстрирал в предишни проекти като „Фиеста в Канкун" и графики, посветени на езерото Титикака.
Сред експонатите се открояват творби, вдъхновени от класически импресионисти. „Имам графики, кръстени на Гоген и Ван Гог", разкрива Каратонев. Специално внимание заслужава негова любима творба – „Сънят на Гоген", която пряко илюстрира неговата дълбока връзка с импресионистичното наследство.
Ключов момент в творческото му развитие е посещението в музея Орсе в Париж, което окончателно затвърждава неговата естетическа ориентация. „Когато видях Гоген, Ван Гог, те сякаш останаха завинаги с мен", споделя художникът.
Въпреки че е професионален график, Каратонев експериментира с различни техники – живопис, акварел, цветна графика. „Цветът носи различна емоционалност", обяснява той, подчертавайки значението на цветните плоскости за изразяване на художествена условност.
За него вдъхновението не е статично очакване, а активен творчески процес. „Темите непрекъснато се въртят в главата. Новите идеи се раждат по време на работа", категоричен е художникът, който вярва, че импровизацията е същността на истинското изкуство.
Неговата философия гласи, че „дефектът може да стане ефект", което показва отвореността му към случайността и експеримента в изобразителното изкуство. Графичното мислене остава негов основен творчески инструмент, който определя цялостния му артистичен подход.
Изложбата „Чудо в Манихики" продължава традицията на Каратонев да превръща географски отдалечени места в емоционални художествени пространства, демонстрирайки силата на въображението да преодолява физическите разстояния.