Всеки трети магистрат в България притежава повече от една къща, 38% имат над един апартамент, а около 3,6% – пет или повече жилища. В статистиката се включват и имотите на съпрузи и други свързани лица, показва нов анализ на Българския институт за правни инициативи, озаглавен "Имотите и колите на магистратите: какво ни казват публичните данни". Данните обхващат декларациите на съдии, прокурори и следователи за периода 2017–2024 г.
Общо 4162 магистрати са декларирали над 20 000 недвижими имота и повече от 7000 моторни превозни средства. Според авторите на изследването динамиката през последните години ясно показва устойчиво нарастване на имотното състояние и "кривата не се нуждае от коментар".
Лесна сметка сочи, че магистратите с по пет и повече официално декларирани апартамента са около 150 души. При средна ориентировъчна цена от 178 649 евро за апартамент и средна площ от около 86 кв. м, стойността на декларираните жилища достига приблизително 1,062 млрд. евро, които са "заключени" в апартаменти, изчисляват експертите.
В къщи и други подобни недвижими имоти се концентрират още около 396 млн. евро. Така общата стойност на имотното богатство на магистратите надхвърля 1,6 млрд. евро, показва проучването, реализирано от Българския институт за правни инициативи в партньорство с "Глобал Метрикс" и BIRD.
По структура на придобиването над 42% от недвижимостите са получени по наследство, 40% са резултат от покупко-продажби, а малко над 10% представляват дарения. При декларирания произход на средствата за покупка 63% от имотите са купени с лични средства, малко над 40% – с кредити, а над 7% – отново чрез дарения.
Средната ориентировъчна стойност на автомобила, който кара българският магистрат към 2024 г., е 28 464 лв. Машините са предимно от марки "среден клас", като най-предпочитан производител е "Toyota", следван от "Volkswagen". При колите, получени като дарение, средната цена е значително по-ниска – около 3770 лв.
По време на представянето на анализа директорът на Българския институт за правни инициативи Биляна Гяурова-Вегертседер подчерта, че работата с декларациите на магистратите е изключително затруднена. По думите ѝ данните, публикувани от Инспектората към Висшия съдебен съвет – органът, който по закон следи имотното състояние на магистратите – са "зле подредени, зле качени, зле администрирани". Това, според нея, сериозно ограничава възможностите за обществен контрол и системен анализ.