Лекарите в България могат да получават по-високи възнаграждения от румънските си колеги. Сравнението между двете здравни системи идва в дни, в които румънският синдикат „Санитас“ иска спешна среща със здравното министерство в Букурещ заради орязаните разходи за персонал.
Двете системи са устроени сходно: осигуряването е солидарно, парите минават през една здравна каса, а лечебните заведения са държавни и частни. Разликата е в размера на вноската. Здравноосигурителната вноска в Румъния е 10 на сто, докато у нас тя е 8. В България работещият плаща половината от нея, а в Румъния поема цялата сума. Румънската здравна каса разполага с около 15,5 млрд. евро, тоест три пъти повече от българската.
Лекар специалист в Румъния взима средно между 1500 и 2500 евро чисто на месец, а началник на отделение получава около 3000 до 3500 евро. Тук влизат и парите за нощен труд, за дежурства при рискови условия и останалите надбавки, които се прибавят към брутното възнаграждение. Именно тях румънското правителство иска да премахне.
У нас възнагражденията стигат и по-нагоре, най-вече в държавните и частните болници, които работят добре. Причината е в управителите на лечебните заведения и в конкуренцията между тях. Където правилата за допълнително материално стимулиране са ясни, българските заплати надминават румънските. Лошото управление пък оставя държавните болници с дългове, а частните се затварят или се продават. По-високо платени у нас са и специализантите, а за преглед не се чака.
В Румъния частните лечебни заведения взимат доплащане от пациентите, защото касата там договаря само до определена сума по пътеките. Изключение правят някои диагнози, сред които онкологичните.
Румънските лекари и санитари от държавните болници обявиха национална стачка срещу законопроект за орязване на възнагражденията в държавното здравеопазване. В продължение на три дни в болниците в цяла Румъния постъпваха само спешни пациенти. След преговори с правителството протестите са спрени, но със заявка да бъдат подновени, ако няма решение.
„Не прекратяваме стачката, а по-скоро даваме шанс на политиците да преосмислят ситуацията“, гласи позицията на федерацията във Фейсбук, цитирана от БТА.
Поводът за исканата среща е извънредната наредба OUG № 7/2026, с която се съкращават разходите за заплати. Федерацията настоява за тези служители да важи същият режим, който е даден на болничните заведения, и иска бързи решения за засегнатите институции.
В списъка на „Санитас“ са дирекциите „Обществено здраве“, Националният институт по обществено здраве, Националният институт по кръвопреливане и центровете по кръвопреливане, институтите по съдебна медицина и други държавни здравни институции. Синдикатът настоява цялата държавна здравна система да се гледа като едно цяло, защото тя не е само болниците, а останалите звена са нейна незаменима част.
Според „Санитас“ съкращенията вече са свалили доходите, има незаети бройки и допълнителен недостиг на кадри, а задачите се прехвърлят към останалите служители. Натискът пада върху структури, които и досега са били без достатъчно хора. От федерацията настояват положението на засегнатите служители да се анализира по спешност и напомнят, че хората в общественото здраве, профилактиката, кръвопреливането и съдебната медицина вършат работа, без която системата не може.
Втората тема са ваучерите за почивка за 2026 г. „Санитас“ иска яснота и конкретен начин за раздаването им и настоява правата по тях да не се отлагат, а властите бързо да дадат информация и решения.
Според председателя на федерацията Юлиан Попе проблемите трябва да се решат независимо от политическата обстановка и от това, че министърът на здравеопазването е временно изпълняващ длъжността. Хората, които федерацията представлява, не са виновни за продължителната политическа криза и не могат да чакат партиите да съставят легитимно правителство, заяви Попе.
„Здравеопазването и социалното подпомагане не могат да бъдат поставени на пауза!“, каза той.
Федерацията обяви и две нови искания: нов закон за заплатите, който да е по-справедлив, последователен и равнопоставен, както и разговори с институция със законови правомощия, каквато е парламентът или легитимно назначено правителство.