От 9 часа сутринта Комисията за защита на потребителите (КЗП), Агенцията по безопасност на храните (БАБХ) и НАП проверяват заедно централните складове на всички търговски вериги. Проверките ще траят до петък, обяви председателят на КЗП Мая Манолова. От следващата седмица те ще обхванат и следващите звена във веригата на доставки, не само складовете.
Още на 24 септември Манолова обяви в телевизионно интервю масови проверки във веригите. Тя заяви, че за част от стоките българите плащат повече от средния жител на ЕС, макар доходите им да са по-ниски. Проверката на реалните продажни цени и на търговските практики КЗП започна на 2 октомври.
По-рано по темата: Манолова: КЗП започва масови проверки заради високите цени на храни и горива
Комисията проверява по групи храни. Първи са млечните продукти, плодовете и зеленчуците, за които хората се оплакват най-често. Нови данни за много високи надценки при млечните продукти станаха повод за общите проверки в складовете.
Според първите резултати на КЗП разликата между доставната и продажната цена при определени групи храни във веригите е над 120 - 140 процента. Надценката показва с колко повече от цената на склад се продава стоката в магазина. Най-висока е при маслото, 135%. При прясното мляко е 99%, а при сиренето най-високата стига 95%.
По 11 случая на необосновано поскъпване на основни храни КЗП вече води производства. Търговците, които не посочат обективни причини за по-високите цени, рискуват глоба от 10 хиляди до 100 000 евро за всеки продукт.
КЗП търси необосновано поскъпване и нелоялни търговски практики, а БАБХ и НАП следят за нарушения от своята компетентност по закон. Целта е да стане ясно как храната стига от производителя и вносителя до купувача и защо веригите предпочитат внос от други страни от ЕС или от трети страни пред българските производители.
Общият брифинг беше в складова база на една от веригите, с участието на министъра на земеделието и директорите на БАБХ и НАП. Манолова спомена и министър Абровски. Според нея присъствието им показва, че държавата с цялата си власт проверява веригата на доставки и държи цените да са справедливи. Всички българи са притеснени от цените и имат право да научат защо у нас са толкова високи, каза тя.
Председателят на КЗП отговори и на Сдружението за модерна търговия (СМТ), което излезе с позиция след предишния ѝ брифинг с новите данни от проверките. Манолова нарече аргументите на търговците за надценките и печалбите „смешни аргументи“. Според нея те нямат обяснение защо към българския купувач се отнасят по-унизително, отколкото към купувачите в другите страни от ЕС. Комисията е открила още тревожни данни за надценките на основни храни, добави тя.
За личните нападки срещу себе си Манолова каза, че са „израз на слаба позиция“.
„Комисията не е орган по надценките, а председателят ѝ не е назначен за морален стожер на обществото“, се казва в писмената позиция на СМТ. Сдружението признава, че КЗП има отговорна роля за баланса между потребителите и бизнеса, и посочва, че проверките за икономическа обоснованост текат редовно от над една година.
Според търговците надценката и брутният марж са различни неща и нито едното, нито другото не е чиста печалба. Брутният марж при храните на дребно в България е сравним с този във Франция, а печалбите са близо до средното за ЕС, на нивото на Германия, твърдят от СМТ. КЗП, според тях, обърква хората с неточна информация и най-често бърка ценовите индекси с надценки или печалби.
От сдружението искат комисията да каже колко продукта е проверила, при колко от тях надценката е 150 процента и кои са най-ниските надценки при основните стоки. СМТ пита и защо КЗП оповестява само най-високата единична стойност, а не надценките при останалите стоки, и дали пояснява на хората, че надценката не е печалба. По статистика на НАП, цитирана от сдружението, глоба се налага в 1 от всеки 10 случая.