Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) очаква до края на 2026 г. да получи около 1350 жалби по Закона за обществените поръчки. По тях ще образува около 1170 производства, ако темпът се запази, каза председателят ѝ доц. Росен Карадимов.
До 10 октомври в комисията са постъпили 1046 жалби, а образуваните производства са 905. „Над четири пети от разглежданите производства са свързани с обществени поръчки, възлагани от общини“, каза Карадимов. КЗК разглежда тези жалби преди останалите.
Той говори на годишната среща на местните власти, в панел за качеството на инвестициите като условие за качеството на живот. Срещата организира Националното сдружение на общините в Република България.
С предимство минават и поръчките с европейски пари. Според Карадимов забавянето им може да засегне проекти за водоснабдяване, благоустройство и други обществени обекти. Той уточни, че КЗК проверява дали търговете са законни. Комисията не преценява дали са целесъобразни и не оценява качеството на офертите извън правомощията си по закон.
Карадимов посочи като проблем забавянето на поръчките заради обжалвания. Законът позволява предварително изпълнение. Тогава възложителят продължава търга и при определени условия може да сключи договор, преди спорът да е решен окончателно. Искането се разглежда преди самата жалба, трябва да е мотивирано и да има доказателства, че законовите условия са налице. Ако по-късно решението на възложителя се окаже незаконно и е отнело шанса на жалбоподателя да участва или да спечели, санкцията е 5% от стойността на сключения договор.
КЗК следи и за фирми, които обжалват много поръчки в различни сектори, и проверява дали не злоупотребяват с правото си на жалба. При данни за нарушения комисията може да сезира Икономическа полиция и прокуратурата, които да проверят връзките между участниците. Карадимов каза, че е време да се обсъдят промени в закона, включително в санкциите и таксите за обжалване. Целта е търговете да не се бавят без достатъчно основание, без да се ограничава правото на защита.
Борбата с тръжните манипулации е сред най-важните задачи на КЗК. Става дума за картел, при който фирмите се договарят помежду си при търг. „Подобни практики ограничават конкуренцията и могат да лишат възложителите от възможността да изберат най-доброто предложение при реални конкурентни условия“, каза Карадимов. За седем месеца комисията е образувала 8 такива производства, а 7 от тях се очаква да приключат до края на годината. Санкциите се определят за всеки случай поотделно.
медиите законът позволява, но не задължава възложителите да отстраняват участник, за когото има влязъл в сила акт на КЗК за тръжна манипулация. Комисията е внесла предложение отстраняването да е задължително, дори ако основанието не е записано изрично в документацията. Възможността участникът да докаже, че е надежден, остава там, където законът я допуска.
КЗК е подготвила и насоки с признаци за възможни картели, за да помага на възложителите да преглеждат офертите и да подават сигнали навреме.