Хеликоптери „Кугър“ от 24-та авиобаза Крумово летяха 12 дни над Черно море, за да търсят и обследват пострадалите кораби „Ейбъл“ и „Алфа Уатан“, разказаха пилоти и спасители от базата. Днес Българските военновъздушни сили празнуват 114 години от първия боен полет на военната авиация.
Операциите бяха на около 80 морски мили от брега, в българската изключителна икономическа зона. Освен екипажите от авиобаза Крумово, в тях работиха Военноморските сили и граничните служби. Хеликоптерите търсеха корабите и ги наблюдаваха от въздуха, а при една от задачите спуснаха спасители на борда на „Ейбъл“, за да оценят състоянието му. „Алфа Уатан“ потъна.
В София честването по традиция започва пред Паметника на летеца с венци и цветя. Ще присъстват министърът на отбраната Димитър Стоянов, началникът на отбраната адм. Емил Ефтимов и представители на командния състав. Ще свири Гвардейският представителен духов оркестър, а в ритуала ще участва и представително формирование от Националната гвардейска част.
Пилотът на „Кугър“ майор Николай Николов от 24-та авиобаза е участвал лично в три от четирите мисии над морето. Първата беше на 4 октомври: екипажът търсеше „Ейбъл“ и го наблюдаваше от въздуха.
Няколко дни по-късно хеликоптерите излетяха за търсене и спасяване на „Алфа Уатан“ и „Ейбъл“. При последната си мисия Николов и екипажът му закараха на борда на „Ейбъл“ екип спасители, който да обследва кораба.
Най-трудни според Николов били метеорологичните условия, нуждата от бърза реакция и координацията между службите. Първо се преценява обстановката, защото времето не е било еднакво и добро при всички мисии.
Мисиите е трябвало да са възможно най-бързи. При втората е било от значение да стигнат навреме и при нужда да спасят всички моряци от потъналия „Алфа Уатан“.
При една от спасителните мисии първи излетя самолетът Су-25. Той огледа района, установи координатите на бедстващите кораби и провери дали има заплахи. После тръгнаха хеликоптерите, с данни от самолета и от центровете за търсене и спасяване на море.
„Но за съжаление, не успяхме да намерим бедстващи в целия район на търсене и спасяване, който направихме“, каза пред БНТ майор Николов.
Според пилота успехът зависи от взаимодействието между ВВС, ВМС и центровете, които координират морските спасителни операции. От тях екипажите получават точното местоположение на корабите, начина на заход и маневъра за търсене, данни за морските течения и посоката на търсене. При всяка мисия са били в непрекъсната връзка с тях, а данните от Су-25 и от центровете им помогнали да стигнат навреме.
Кап. Димитър Рачев е борден техник в същата авиобаза. По време на полет следи техническите параметри на хеликоптера, помага на екипажа и при нужда работи с бордовата лебедка. Рачев каза, че резултатът от търсенето понякога не е очакваният. На екипажите им е тежко, но според него това ги прави по-ефективни, по-добри и по-подготвени за бъдещи мисии.
„Зад всяка мисия стоят човешки съдби и семейства, които очакват близките си да се приберат в тях“, каза пред БНТ кап. Рачев.
Над морето хеликоптерите летят основно по двойка. Ако единият има авария, екипажът на другия може бързо да го спаси сам, без други сили и средства.
Мл. серж. Велислав Аръков е спасител в отделение „Търсене и спасяване“ на 24-та авиобаза Крумово. С негов колега бяха спуснати с бордовата лебедка на „Ейбъл“, за да обследват кораба и да съберат сведения за състоянието му.
Аръков каза, че голямото предизвикателство е, че такива задачи не се поставят често. Спасителите се готвят за различни ситуации и тази е една от тях.