Кристин Лагард, президентът на Европейската централна банка, представи визия за икономическото бъдеще на Стария континент по време на реч, изнесена на Празника на ябълката в Нормандия. Според оценки на икономисти от институцията, цитирани в публикация на сайта на франкфуртската централна банка, внедряването на изкуствен интелект може да увеличи икономиката на еврозоната с 630 млрд. евро годишно за период от десет години. Това възлиза на близо 1800 евро на човек, като Лагард подчертава необходимостта от насочване на спестяванията към европейски компании и задълбочаване на единния пазар, за да достигнат тези ползи до обществото.
Проблемът с „изтичането“ на таланти и капитали бе илюстриран от Лагард чрез данните за над 400 компании извън Европа, всяка с пазарна оценка над 1 млрд. долара, които имат поне един основател, израснал на европейска земя. Общата стойност на тези предприятия достига 1,8 трилиона долара, което е пряк резултат от недобре интегрираните капиталови пазари. Като положителен контрапункт тя открои френската фирма „Мистрал“ (Mistral), набрала 3 млрд. евро – най-голямата сума за европейска частна технологична компания до момента. Инвестицията е осъществена с подкрепата на фонда „Скейлъп Юръп“ (Scaleup Europe), чиято цел е да стимулира развитието на бизнеса чрез местен капитал.
Председателят на ЕЦБ акцентира и върху бариерите пред европейските услуги, като посочи, че вътрешните пречки в сектора, особено в цифровия, на практика се равняват на мита от около 100 на сто. Паралелно с това тя подчерта, че отвореността на икономиката ни прави по-изложени на международни шокове. Конкретни примери за това са енергийната криза, войната на Русия срещу Украйна, конфликтът в Близкия изток и новите мита от страна на САЩ, довели до спад от близо една пета в износа на еврозоната от началото на миналата година.
Енергийната независимост остава ключов приоритет, като Лагард настоя за изграждане на планираните до 2030 г. връзки между националните електропреносни мрежи. Тя даде пример с Нормандия, която през 2024 г. е произвела два пъти и половина повече нисковъглеродна енергия, отколкото е потребила, но заради слабата свързаност този излишък не може да се използва за постигане на по-ниски и устойчиви цени в целия съюз. По отношение на паричната политика, Лагард потвърди ангажимента на ЕЦБ за инфлация от 2 на сто в средносрочен план, за да се предотврати трайно поскъпване след енергийни и хранителни сътресения.
В подкрепа на технологичната и финансова независимост, Лагард защити и въвеждането на цифрово евро. Тъй като две компании извън Европа контролират около две трети от картовите плащания в еврозоната, тя подчерта нуждата от алтернативно европейско платежно средство. То трябва да бъде достъпно за ползване онлайн и офлайн, функционирайки успоредно с парите в брой и намалявайки зависимостта от чуждестранни оператори.