Временно окупираният полуостров Крим се превръща в стратегическа мишена за украинските военни формирования, които чрез прецизни дронови атаки разрушават системите за противовъздушна отбрана на руските окупационни сили.
Последните седмици демонстрират нарастваща ефективност на украинските атаки, които успешно поразяват ключови военни обекти в региона. Показателен пример са наскорошните удари по инфраструктурни обекти в Сочи и Адлер, където бяха засегнати петролни бази на „Кубаньнефтепродукт" и „Лукойл-Югнефтепродукт".
Особено показателен е провалът на руската противовъздушна система, представлявана от 1721-ви зенитно-ракетен полк, който разполага с модерни комплекси С-350 и „Бук-М3". Въпреки твърденията за свръхсъвременно въоръжение, тези системи се оказаха неспособни да прихванат малогабаритните украински дронове.
Анализът на военните експерти от „Информационна съпротива" разкрива задълбочаващ се проблем в отбранителната стратегия на окупационните сили. Всеки месец Русия губи между 25 и 35 противовъздушни комплекса, като около една трета от загубите са концентрирани именно в Крим.
Територията от 26 000 квадратни километра включва 31-ва противовъздушна дивизия с три основни полка: 12-ти (базиран в Евпатория и Севастопол), 18-ти (в Джанкой, Феодосия и Тарханкут) и 3-ти радиотехнически полк. Ключов недостатък е разчитането на остарели секторални радари 92Н2Е, които не могат ефективно да засичат малки цели.
Украинските военни експерти подчертават, че полуостровът представлява затворена територия с предварително известни отбранителни позиции. За разлика от добре защитения Израел, руската отбрана разчита на морално остарели технологии с ниска ефективност.
Стратегическите обекти в Крим включват транспортни възли, пускови площадки за безпилотни летателни апарати, балистични ракетни установки и разузнавателни средства. Всеки успешен удар допълнително отслабва окупационните сили.
Командването в Москва осъзнава критичния риск от потенциално разрушаване на противовъздушната отбрана. Пълното компрометиране на ПВО системите би означавало директна заплаха от въздушни атаки с изтребители, което представлява кошмарен сценарий за окупационните сили.
Експертите определят ситуацията като системно изтощаване на руските отбранителни възможности. Крим се превръща във втората най-важна противовъздушна зона след Московска област, но с изключително уязвима инфраструктура.
Заключението е категорично: украинските дронове постигат стратегическа цел – последователно унищожаване на въздушното прикритие над окупираните територии. Полуостровът повече не представлява сигурен тил, а се превръща в непрекъснато разширяващ се военен капан за руските сили.