В местността „Балък дере“ край Ивайловград археолозите разкриха храм с дължина около 15 метра, три помещения и мраморен релеф на три нимфи и богинята майка Кибела. Постройката е доказана на терен, а това, че е нимфеум или един от последните тракийски храмове в Западна Тракия, са предположения на самите археолози.
Разкопките на Националния исторически музей (НИМ) край река Арда приключиха през октомври 2026 г. Ръководи ги Ивайло Кънев, главен уредник в музея. Парите дойдоха от проект на Министерството на културата, а общината в Ивайловград помогна. За находката съобщиха на 19 октомври 2026 г.
Сградата е трапецовидна и е ориентирана от югоизток на северозапад. Има три помещения, свързани с входове. В най-голямото е олтарът, в средното е жертвеникът, а в третото са държали даровете. Според археолозите голяма научна стойност има това, че трите части стоят в една линия.
Досега изследователите смятаха, че храмът започва да се използва през III век. Находките от 2026 г. според музея потвърждават по-ранните предположения, че целият живот в местността е бил организиран около храмовия комплекс.
Мраморният релеф изобразява три нимфи (женски божества на водата и природата) и Кибела, богинята майка. От музея съобщават, че такава комбинация в една композиция се среща за първи път.
Около сградата има воден канал, а наблизо тече Арда. Затова археолозите допускат, че мястото е било нимфеум, тоест светилище на нимфите, в което водата е част от култа. В описанията на музея това е работна хипотеза.
През 392 г. император Теодосий Велики направи християнството единствена официална религия на империята. Според НИМ култовите практики в „Балък дере“ са продължили, а комплексът е изгорял напълно в средата на V век. Музеят тълкува пожара като наказание и опит да се заличи споменът за тракийските богове. Причината за пожара не е доказана.
Според музея за първи път в археологическата практика всички основни елементи на езическата храмова архитектура са открити заедно в един градски обект до V век. Твърдението е на самите археолози, а в материалите на музея няма коментар от независими специалисти. Мястото се описва и като крепост, но в текстовете не е пояснено как това съответства на градския обект.
Според изследователите храмът може да е един от последните езически храмове на траките в Западна Тракия. До това стигат от архитектурата, датировката, релефа и близостта до водата. В основния текст на музея това е научно предположение, а подписът под една от снимките гласи „Последният храм на тракийските богове“.
| Твърдение | Статут според източниците |
|---|---|
| Храм с три помещения, около 15 м, олтар, жертвеник и място за дарове | Установено при разкопките |
| Мраморен релеф с три нимфи и Кибела | Открит. Че композицията е без аналог, твърди музеят |
| Воден канал около сградата | Установен |
| Нимфеум | Хипотеза |
| Един от последните езически храмове в Западна Тракия | Предположение |
| Пожар в средата на V век заради религиозните промени | Датировката е от пластовете, причината е тълкуване |
Източник: съобщения на НИМ и публикации по него
Следващи разкопки в „Балък дере“ не са обявени, а от НИМ казват, че находките дават основа за бъдещи проучвания на култовата архитектура и вярванията в региона в Късната античност.