Кръвните инфекции с резистентната бактерия клебсиела пневмоние в европейските болници са се увеличили със 72% между 2019 и 2025 г. Някои щамове вече не се поддават на почти никакви антибиотици, включително на най-новите. Това показват данни на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC).
Центърът публикува новите си доклади за антимикробната резистентност преди подписването на новото фармацевтично законодателство на ЕС, насрочено за декември. Антимикробната резистентност е способността на бактериите и гъбичките да оцеляват при лечение, създадено да ги унищожи. Заради нея всяка година в ЕС, Исландия и Норвегия умират около 35 000 души.
Най-голямото безпокойство сред цялата информация за супербактериите в Европа, събрана през последната година, са данните за клебсиелата, каза на пресконференция Кристиан Гиске, който координира работата на ECDC по антимикробната резистентност. Микробиологичните анализи показват, че все повече щамове развиват защита срещу почти всички антибиотици и причиняват тежки форми на болестта, а при инфекциите с клебсиела обикновено умират между 40% и 70% от болните.
Бактерията е особено опасна за хората, които лежат в болница. Целта на ЕС е тези инфекции да намалеят с 5% до 2030 г., но развитието през 2019–2025 г. отдалечава Съюза от нея. При резистентните щамове на ешерихия коли за същия период има ръст от 16,4%, а целта е спад с 10%.
При метицилин-резистентния стафилокок (MRSA), който също се разпространява в болниците, кръвните инфекции през 2025 г. са с 19% по-малко, отколкото през 2019 г., а целта за 2030 г. е спад с 15%. Тя вече е надмината, докато клебсиелата се изкоренява от болничната среда много по-трудно: дори съвсем малка повърхност, пропусната при дезинфекцията, може бързо да разпространи огнищата. „Това, което действа при MRSA, може да не е достатъчно за Klebsiella“, каза Гиске. Той обясни, че клебсиелата е чревна бактерия и може да има по-значими резервоари в организма, затова мерките за превенция и контрол трябва да се спазват още по-стриктно.
ECDC иска много по-строги правила за хигиена и контрол в лечебните заведения, защото бактерията лесно минава от пациент на пациент. Центърът настоява за щателна дезинфекция на ръцете, правилно използване на защитното облекло и екипировка и пълно почистване и дезинфекция на повърхностите. За да се спрат резистентните мутации, трябва да се ограничи и излишното даване на антибиотици, но по данни на ECDC напредъкът тук е скромен и употребата им в ЕС намалява бавно.
„Все още изоставаме по отношение на няколко от целите на ЕС за 2030 г., свързани с борбата с антимикробната резистентност“, се казва в официално съобщение на директора на ECDC Памела Ренди-Вагнер. Според нея геномното наблюдение има положителна роля, защото с тази технология здравните власти могат да следят в реално време как се предават резистентните бактерии, да насочват по-ефективно схемите на лечение и да откриват местата, където спешно трябват нови лекарства.
Според Гиске антимикробната резистентност е сериозна заплаха за общественото здраве в Европа, а една от основните трудности е, че новите лекарства са малко. Новото фармацевтично законодателство на ЕС предвижда стимули за откриване на нови антибиотици – периоди на пазарна изключителност за фармацевтичните компании и предвидими модели, по които държавите членки да купуват лекарствата.