От незапомнени времена милиони хора по цялото земно кълбо празнуват Коледа, а произходът на този обичай се губи в праисторическата мъгла. Счита се, че корените на празника са свързани както с християнската традиция, така и с по-стари зимни ритуали на различни народи. Всяка страна е развила свои специфични обичаи, но днес все по-широко се налагат и общи символи на празника, които свързват хората по света.
В южната ни съседка Гърция свети Никола се почита като закрилник на моряците. Легендите го описват като побелял старец с мокри дрехи, от чиято брада капят морски пръски и солена вода след буря. Този негов образ се смята за един от прототипите на съвременния "Санта Клаус" и в много крайбрежни райони местните вярват, че той пази корабите в най-тежките зимни дни.
В Германия подготовката за Коледа започва още в нощта преди 6 декември, когато се отбелязва денят на свети Никола. Децата оставят обувките си пред вратата и на сутринта послушните малчугани ги намират пълни с лакомства и дребни подаръци, а по-непослушните – с клонки вместо сладкиши. Вярва се, че през нощта Христос изпраща ангели да обикалят земята, затова традицията повелява децата да облекат бели дрехи и да се въртят в кръг около къщите за здраве и късмет през идната година.
В Италия коледните празненства започват осем дни преди Рождество, но най-големите подаръци се раздават на 6 януари – Богоявление. Тогава пристига добрата, но на вид грозновата вещица "Бефана" със своята метла и пълна торба с дарове. Тя оставя подаръци за послушните деца, а за непослушните оставя само бучка въглен – но сладка, направена от захар, която също се приема като знак за надежда и промяна.
В Нидерландия традицията е свързана със свети Никола, известен като "Синтерклаас", който пристига по вода на холандските брегове още през ноември. През лятото той има "испански адрес и резиденция", където, според легендата, записва кои деца са били послушни и кои не през годината. Когато Коледа наближи и той стъпи на сушата, се качва на бял кон и обикаля улиците, за радост на малки и големи, а нощем оставя подаръци в обувките, оставени край прозорците.
Във Финландия в навечерието на Коледа съществува необичаен, но много важен обичай – цялото семейство отива в сауната, за да се изкъпе и пречисти преди празничната трапеза. Счита се, че тази традиция носи здраве и успокоява духа, преди всички да седнат на масата. Празничната вечеря започва, когато на небето се появи първата звезда, което символично напомня за Витлеемската звезда.
В много френски домове на Коледа се подрежда "вертеп" – макет на пещерата или яслите, в които се е родил Христос, с фигурки на светото семейство и животните. Типичен е и шоколадовият коледен сладкиш във формата на дървено дърво, известен като "Bûche de Noël", но самото празнично меню се различава в отделните региони – от морски дарове по бреговете до тежки месни ястия във вътрешността на страната.
В Австралия вместо да се пързалят с шейни по снега, хората най-често празнуват Коледа на плажа по бански. По това време на годината температурите рядко падат под 30 градуса и за мнозина празникът съвпада с лятната отпуска и ученическата ваканция. Смята се, че "Санта Клаус" в Австралия задължително пристига на сърф дъска или с лодка, а не с шейна, теглена от елени.
За разлика от слънчева Австралия, Канада е една от малкото страни, където шансът да се посрещне Коледа в бяло е наистина голям – със сняг, ледени пейзажи и… истински елени. По улиците обикалят малки групи маскирани хора, които дрънкат с камбанки и викат коледни песни. Наричат ги "маскирани коледари" и те носят допълнителен празничен дух в студените зимни нощи.
В Дания коледният сезон започва, когато пакостливият елф "Нисе" реши да се позабавлява. Датчаните вярват, че той живее на таваните на старите селски къщи и най-любимото му занимание е да прави малки пакости. Бъдни вечер традиционно започва с оризов пудинг, в който е скрит "магически бадем". Който го намери, се смята, че ще има особено щастлива и благополучна година – традиция, която удивително напомня на нашия "паричен" новогодишен сладкиш.
Според легендата чешкият вариант на Дядо Коледа слиза от небето по златно въже, а след него вървят ангел и дявол. На 4 декември младите момичета в Чехия гадаят за бъдещето си, като поставят ваза с клонка от вишна във вода. Ако клонката цъфне до Коледа, това се приема като знак, че през следващата година момичето ще срещне своя бъдещ съпруг.
В Англия е разпространен образът на традиционния "Санта Клаус", облечен в дълга червена или зелена мантия с пухкави бели кантове. Докато всички спят, той обикаля домовете и оставя подаръци в празни чорапи, окачени край камината, или в специални коледни чорапи, които децата подготвят от предната вечер. Утринното търсене на изненади в тях е една от най-очакваните части на празника.
Около месец преди празника в Ливан хората омотават семена от леща, боб или пшеница във влажни памучни конци и ги поставят на светло място. Всеки ден ги поливат, за да поникнат до Коледа, а зелените кълнове се използват за украса на моделите на ясла, в които се е родил Исус. Тази жива украса символизира новия живот и надеждата, свързани с Рождество.
На руската празнична трапеза по традиция се подреждат 12 ястия, като всяко от тях символизира един от дванадесетте апостоли. Освен "Дядо Мраз" и неговата внучка "Снежанка", руските домове посещава и още една фигура – "Бабушка". Подобно на италианската "Бефана", тя отказала да последва Витлеемската звезда, когато се родил Христос, и оттогава, според легендата, вечно скита в търсене на яслите. "Бабушка" спира пред всеки дом, в който има деца, мислейки, че там може да се намира Божият Син, и оставя малки подаръци.
В Испания Коледа се нарича "Навидад" и е наситена с цветни и шумни обичаи. След празничната вечеря в навечерието на Рождество испанците често излизат по улиците, за да наблюдават как танцьори изпълняват специалния танц "хота". Смята се, че хората отдават почит и на кравите, защото според традицията, когато Исус се е родил, една крава в обора го е стоплила с дъха си в ледената нощ.
В Швеция преди разсъмване най-малката дъщеря в семейството облича бяла рокля с червен пояс. На главата си поставя венец с горящи свещи и обикаля из дома, като носи кафе и сладки на близките – традиция, свързана с деня на св. Лучия. Подобни шествия със свещи се организират и в църквите по време на празничните служби. На Коледа в Швеция козата е особено почитано животно, защото именно тя, според фолклора, раздава подаръците в кошница. В навечерието на празника някой от семейството се маскира като коледен гном, който уж излиза от мазетата и килерите и раздава подаръци на всички.
Така, зад общия образ на Коледа стоят десетки различни истории, митове и ритуали – от плажните празници в Австралия до снежните улици на Канада, от вещицата "Бефана" в Италия до загадъчната "Бабушка" в Русия. Макар обичаите да са различни, духът на празника навсякъде е един и същ – надежда, доброта и вяра в чудесата на зимната нощ.