Всичко, което си пожелаем на Рождество, ще се сбъдне – така гласи едно от най-популярните коледни поверия у нас. От старите ритуали по празничната трапеза до гаданията с орехи и дрянови клонки, народната традиция е изпълнена с вярвания за здраве, плодородие и добър късмет през цялата година.
Коледната трапеза, свързана с народните обичаи на Рождество Христово, води началото си от много древни времена. Смята се, че тя има славянски корени и по нея често се правят етногенетични изводи за единството на славяните и тяхната обща култура. Традиционно на новогодишната трапеза се поставя свинска глава или ястие, приготвено от нея – детайл, който има не само кулинарно, но и познавателно значение за миналото.
Според етнолозите този обичай, заедно с други свидетелства, подсказва, че славяните са опитомили дивия глиган в Североизточна Европа. Оттук идва и научното заключение, че традицията да се поднася свинско на трапезата за Нова година се корени още в епохата на славянската прародина. Свинското месо постепенно се затвърждава като символ на изобилие и благополучие в зимните празници.
Още един важен ритуален елемент на коледната трапеза е баницата с дрянови клонки. В нея се скриват стари дрянови клончета с пъпки – своеобразни късметчета: с една пъпка – за къщата, с две пъпки – за книгата и учението, с три пъпки – за стоката и търговията и т.н. Дряновите клонки се носят специално за баницата, а именно от тях произлиза и традиционната сурвачка за сурвакане.
Затова най-древният обичай повелява дряновата сурвачка да се забоде в баницата, за да пренесе силата си за здраве и дълголетие в дома. Дрянът е известен като едно от най-здравите дървета и в народните представи той се възприема като символ на устойчивост, жизненост и добро здраве. Така чрез сурвачката хората вярват, че "извикват" благоденствието и успеха през новата година.
Ако посрещнете Рождество в Шуменско, по традиция ще получите три ореха, за да "видите късмета си". Вярването е просто: ако ядките са здрави и пълни, здрав и късметлия ще бъде и човекът, който ги е получил. В Котленско пък момите мият косите си с вода, в която са врели дрянови клонки, за да расте косата им дълга и здрава.
На други места момичетата поръсват косите си с 12 кръгчета кромид лук, като всяко кръгче се "кръщава" на един от месеците в годината. На сутринта гледат какво се е случило с луковите кръгчета, за да разгадаят кой месец ще бъде сух и кой – дъждовен. Така природата се превръща в своеобразен календар и инструмент за предсказване на времето.
Според най-разпространените поверия каквото си пожелаем на Рождество, то ще се сбъдне. Вярата в силата на думите и мислите в този период прави коледните желания особено важни за хората. А наред с това в традицията са се съхранили и още десетки поверия, които "разчитат" знаците на времето, храната и предметите около нас.
Едно от тях гласи, че коледният ден показва какво ще бъде времето през цялата година. "Топла Коледа – нездрава година", казва народът, надявайки се на дълбок сняг и ясни, студени дни за добър здравословен и плодороден период. Според тези представи студът и снегът по празниците носят сила и чистота, които пречистват и обновяват всичко живо.
Ако по Коледа по дърветата има скреж, се смята, че през Новата година ни очаква изобилие. Белият ѝнѝй се възприема като добър знак за плодородие по нивите и богат добив. Той символизира и чистотата, с която природата "завива" земята преди новия цикъл на растеж.
Пепелта от коледното дърво или от дървата на празничния огън също има особено значение – тя се използва за предсказване на плодородието. Колкото повече пепел остане, толкова по-плодородна година се вярва, че предстои. В някои райони част от пепелта се разпръсква по нивите, за да "пренесе" благословията на празника върху земята.
Друг популярен обичай е свързан с монетата в тестеното изделие на Бъдни вечер или навръх Коледа. Смята се, че този, който намери и "спечели" парата в хляба или баницата, ще бъде жив, здрав и късметлия през цялата година. Понякога парата се поставя и в изделие, отделено символично "за Богородица" или "за дома".
Когато монетата се падне именно в този хляб за Богородица или за къщата, поверията обещават особено благополучна година за всички в семейството. Смята се, че така благодатта се споделя поравно между домочадието, а не се концентрира само върху един човек. Това подчертава колективния характер на българската традиция, в която общото щастие стои над личното.
Според вярванията срещата на две групи коледари не е на добър късмет – смята се, че тогава през лятото ще падне много дъжд или ще се случи друго зло. За да се избегне лошото предзнаменование, двата дружини понякога влизат в символичен "бой" помежду си или си разменят тоягите и гегите. Така чрез ритуално действие се "разрежда" напрежението и се прогонва предвещаното нещастие.
В народните представи в периода от Бъдни вечер до Йордановден по земята бродят демони и т.нар. "мръсни дни". Вярва се, че нечисти сили, караконджоли и "лоши лесове" излизат и се скитат до 6 януари – времето на Кръщението Господне. Затова хората поставят скилидка чесън в джоба си, за да се пазят от злите сили, а без него се смята за опасно да се излиза навън.
Чесънът се използва и за намазване на прагове, врати и понякога челата на децата, за да служи като защита през "мръсните дни". Бодливи клони от глог, хвойна или други растения също се закачат по портите и оградите като допълнителен щит срещу невидимите заплахи. Така домът се превръща в защитено пространство, където злото не може да проникне.
Някои поверия свързват предстоящата година и с деня от седмицата, в който се пада Рождество. Ако Коледа е в понеделник, се смята, че зимата ще бъде сурова, а пролетта и лятото – дъждовни. Есента тогава се очаква суха, гроздето не особено добро, както и виното, а годината няма да е благоприятна за пчелните семейства и меда.
За понеделнишка Коледа се вярва още, че годината ще е най-успешна за владетели, воеводи и управници. Това подсказва убеждението, че природните сили и обществената власт вървят "ръка за ръка" и се влияят взаимно. В подобни предсказания ясно личи как древните хора са търсели смисъл и ред в съвпаденията между небесния и човешкия порядък.
Ако Рождество се падне във вторник, според поверието зимата ще бъде снежна, а пролетта – дъждовна. Есента тогава се очаква суха, пшеницата и плодовете няма да са особено добри като качество и количество. Морските пътешественици трябва да бъдат особено внимателни, но за сметка на това мед и масло ще има в изобилие.
Когато Коледа се празнува в сряда, се вярва, че зимата ще е сурова, а пролетта – суха. Годината обаче ще бъде богата на грозде и вино, което радва лозарите и винопроизводителите. Същевременно се смята, че враговете ще постигнат успех в мирното време, което подсказва напрегнат обществен и политически фон.
При Коледа в четвъртък поверията вещаят мека зима, но ветровита пролет и лято. Очаква се недостиг на зеленчуци и мед, за сметка на по-богат добив на плодове и масло. Годината няма да е благосклонна към силните на деня – смята се, че те ще загубят част от своите позиции.
Ако Рождество се падне в петък, народната мъдрост предрича много лоша зима, дъждовно лято и суха есен. Гроздето обаче ще е изобилно и качествено, а князете ще го хвалят, докато воините ще се радват на плодородието и виното. Зад тези образи прозира надеждата, че въпреки трудностите в климата, изобилието на плод и вино ще компенсира лишенията.
Когато Коледа се падне в събота, се вярва, че зимата ще донесе много сняг. Пролетта ще бъде ветровита, а лятото – дъждовно, с малко, но хубави плодове. За овцете годината няма да е добра – очакват се заболявания в стадата, а и природата може да поднесе сериозни изпитания под формата на пожари и земетресения.
В такива години възрастните хора трябва да са особено внимателни към здравето си, предупреждават старите поверия. Честите климатични промени, бурите и бедствията се смятат за сериозно изпитание за по-крехките организми. Затова на преден план излизат съветите за предпазливост, умереност и грижа за себе си.
Ако Рождество се падне в неделя, поверието гласи, че зимата ще бъде мека, лятото – сухо, а есента – ветровита. Войниците ще се радват, а управниците ще бъдат свалени, твърди народната мъдрост. Плодовете, медът и добитъкът ще са в изобилие, но на младите се препоръчва да са внимателни в постъпките си.
В навечерието на Рождество, на Бъдни вечер, се чупят орехите, които по-рано – на Игнажден – са били "наречени" на всеки човек в дома. Ако при разчупването ядките останат цели, бели и едри, това се приема като знак, че човекът ще бъде здрав и ще му върви през цялата година. Ако орехът е празен или развален, се смята за предупреждение за възможни трудности.
Листата от бръшлян, поставени на трапезата и после сложени под възглавницата, също служат за предсказване на здравето. Ако до сутринта листото остане свежо и зелено, според поверията човекът ще бъде здрав през цялата година. Ако пък увехне, това се тълкува като знак за нужда от повече грижа и внимание към здравословното състояние.
От дряновата сурвачка в баницата до орехите за късмет и чесъна срещу злите сили, коледните поверия и ритуали пазят жив спомена за поколенията преди нас. Те преплитат християнския празник "Рождество Христово" с много по-стари, езически пластове, насочени към плодородието, здравето и защитата на дома.