От една страна, статистиката показва, че българите планират да свият разходите си с около 10% спрямо миналата година, водени от предпазливост. От друга – зимните курорти докладват за 85% запълнена база още в края на ноември.
Ценовият шок на празничната трапеза
Ако дядо Коледа пазаруваше в български супермаркет тази година, шейната му вероятно щеше да е по-лека. Данните на Националния статистически институт (НСИ) за есента на 2025 г. са безпощадни: годишната инфлация гони 5.6%, но "инфлацията на усещането" е много по-висока. Основни продукти за трапезата регистрират двуцифрен ръст – краставиците са поскъпнали с близо 17%, а чушките с над 9% само за месец.
Още по-тревожни са данните от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), които разкриха спекулативни надценки, достигащи до 135% при минералната вода и 91% при кашкавала. Това поставя логичния въпрос: доколко тези цени са пазарни и доколко са резултат от липсата на ефективна регулация преди пълната интеграция в Еврозоната?
Ловци на оферти: Потребителското поведение се променя
Според тазгодишното проучване Deloitte Holiday Retail Survey, мантрата на сезон 2025 е "стойност". Българският потребител става все по-прагматичен. Времето на импулсивните покупки отминава, отстъпвайки място на планираното пазаруване.
Интересна тенденция е навлизането на технологиите в този процес – проучвания сочат, че значителен процент от младите хора (Gen Z) използват изкуствен интелект, за да сравняват цени и да намират най-добрите оферти. Това е знак за зрелост на пазара, който все повече се доближава до западноевропейския модел на поведение.
Бонусите: Кой ще получи подарък под елхата?
Картината на доходите преди празниците е фрагментирана. Добрата новина идва от частния сектор – според Българската стопанска камара, близо 80% от фирмите планират коледни бонуси, въпреки икономическата стагнация. Това е ясен сигнал, че бизнесът оценява кадрите си и се опитва да компенсира инфлационния натиск.
В публичния сектор ситуацията е по-разнородна. Служителите на МВР ще получат по около 400 лв., което е по-малко спрямо предходни години, докато в съдебната система бонусите могат да достигнат една заплата. Социалното разделение остава чувствителна тема, като дебатите за "коледни добавки" за пенсионерите отново се превърнаха в политическа монета, вместо в устойчива социална политика.
Еврото: Надеждата за стабилност
На фона на тези икономически турбуленции, предстоящото въвеждане на еврото от 1 януари 2026 г. изглежда като необходимата котва за българската икономика. Двойното обозначаване на цените, което вече е факт в магазините, макар и понякога стряскащо, е първата стъпка към прозрачност.
Опитът на други държави показва, че приемането на единната валута е най-силният инструмент срещу локални пазарни изкривявания и спекула. Затова, въпреки моментните трудности, проевропейският курс на България е единственият, който гарантира, че следващите Коледи няма да бъдат заложници на местни търговски монополи и несигурност.
Изводи
Коледа 2025 ще бъде празник на контрастите – между пълните хотели и внимателното броене на стотинките в магазина; между модерното дигитално пазаруване и остарелите практики на ценообразуване. Но може би най-важният подарък, който България ще "разопакова" съвсем скоро, е пълноправното членство в клуба на богатите икономики, което обещава, че този преходен период скоро ще остане в миналото.
Резюме: Докато България брои дните до въвеждането на еврото, коледните празници през 2025 г. се очертават като тест за издръжливост. Инфлацията при храните и свитото потребление контрастират с пълните хотели и корпоративните бонуси.