Националната стратегия за климатична трансформация предвижда мащабен финансов инструмент на стойност 2,49 милиарда евро, който ще бъде разпределен сред енергийно бедните български общности в следващите шест години. Основната цел на този амбициозен проект е компенсиране на очакваното повишение на разходите, свързани с въвеждането на новата Схема за търговия с емисии.
Водещи експерти от научните среди, сред които доц. д-р Теодора Пенева от Института за икономически изследвания към БАН, подчертават комплексния характер на финансовата интервенция. Според нейния анализ около 77% от предвидените средства ще бъдат насочени към декарбонизация на секторите сгради и транспорт, докато само 13% са предвидени за пряко подпомагане на засегнатите домакинства.
Детайлният план включва мащабни инвестиционни направления в областта на енергийната ефективност и мобилност. В сектор сгради са предвидени четири ключови интервенции: санирането на около 2000 сградни обекта, създаване на енергийни общности, въвеждане на програма "Топъл дом" за еднофамилни жилища и поетапна подмяна на битови уреди с електрически алтернативи.
Транспортният компонент обхваща пет специфични мерки с общ финансов ресурс от 713 милиона лева. Те включват разширяване на транспортната инфраструктура, въвеждане на 1325 електрически превозни средства, изграждане на зарядна инфраструктура в 265 общини, подкрепа за микропредприятия и създаване на мобилни здравни кабинети.
Независими анализатори обаче изразяват сериозни опасения относно механизмите за разпределение на финансовите средства. Доц. Пенева подчертава риска от субективно селектиране на бенефициенти, като посочва, че в момента от 265 общини в 120 не е реализиран нито един проект за енергийно обновяване.
Статистическите данни сочат, че около 900 хиляди домакинства са потенциално застрашени от енергийна бедност, а допълнителни 100 хиляди ще бъдат пряко засегнати от новата схема. Граждански организации настояват за по-прозрачен и децентрализиран подход при администрирането на средствата.
Експертите препоръчват спешно разработване на ясни критерии и механизми, които да гарантират справедливото разпределение на финансовия ресурс. Ключов акцент е необходимостта от включване на неправителствени организации и разширяване на кръга от потенциални изпълнители извън общинската администрация.
Социалният план за климата се явява важен инструмент за постепенна трансформация на българската икономика към по-устойчив и нискоемисионен модел, който едновременно защитава интересите на уязвимите групи и стимулира зеления преход.