Според участниците в пациентската сесия на XIX Национален конгрес по кардиология грижата за сърдечносъдовите болести трябва да тръгва преди първите признаци на заболяване и да не свършва с изписването от болницата.
Промени в Наредба № 9 и в Националния рамков договор предлага Асоциацията на пациентите, активни в здравеопазването (АПАЗ). Така хората със сърдечна недостатъчност ще бъдат по-добре проследявани след болнично лечение. Организацията предлага и хроничното бъбречно заболяване да бъде включено в Националната програма за превенция за периода 2026–2030 г.
Сред исканията на АПАЗ са по-ранно откриване на риска, еднакво достъпна профилактика и по-добра координация между специалистите. Николай Недялков, заместник-председател на АПАЗ, каза: „Превенцията не трябва да се изчерпва с информационни кампании и еднократни изследвания. Тя трябва да бъде постоянна и организирана грижа“.
Специален амбулаторен ред за пациентите със сърдечна недостатъчност обсъдиха кардиолозите проф. Иван Груев, доц. Антония Кишева и проф. Васил Трайков. По него контролните прегледи, изследванията и корекцията на терапията биха се правили без прием в болница при всяко влошаване. При подходящи пациенти венозните диуретици, лекарствата за отводняване, биха се давали под медицинско наблюдение, за да се ограничат предотвратимите хоспитализации.
Проф. Арман Постаджиян обясни, че липсата на симптоми не означава липса на риск. Високото кръвно налягане, нарушенията в холестерола, диабетът, тютюнопушенето и повишеният индекс на телесната маса стоят зад около 57% от новите сърдечносъдови заболявания при жените и зад 53% при мъжете. Данните са от международно изследване, публикувано в „Ню Ингланд Джърнъл ъв Медисин“, в което групите са наблюдавани десет години.
Според професора кръвното налягане трябва да се мери редовно, а LDL холестеролът да се проследява, защото въздействието му се трупа с годините. Умните часовници могат да подскажат проблем, но не заместват проверен апарат с маншет, каза проф. Постаджиян.
Според клиничния социален работник Александър Миланов пациентите не спазват терапията заради страх от лекарства, финансови затруднения и сложни лечебни схеми. Доверието между лекар и пациент и подкрепата на семейството са съществена част от грижата, смята той.
Всички участници в сесията са на мнение, че са нужни ранна профилактика, непрекъснато проследяване и координирана медицинска и психологическа подкрепа, за да се предотвратят усложненията и болните да живеят по-добре.