Интересът на българите към ваксините срещу грип расте и това е много добре, каза проф. Тодор Кантарджиев в предаването „Денят започва“ по БНТ. Грип Б е доказан за първи път тази седмица в Националния център по заразни болести.
Ваксините са налични, но според професора за ваксинация е добре човек да има някаква връзка.
„Не бива да има паника. Трябва да се направи имунизацията. Има време“, каза Кантарджиев пред БНТ.
Защитата след ваксината не идва веднага. След две седмици тя е почти пълна, а напълно се изгражда след три.
Според Кантарджиев при вирусите, които засягат горните дихателни пътища, има промяна. Аденовирусите са изчезнали, защото са типични за топлия сезон, а парагрипните са се увеличили много.
Пробиотиците трябва да са живи и да се заселват в храносмилателната система, а не просто да са внесени и продавани, смята професорът.
„Ако не са живи, не са пробиотици, а постбиотици“, каза Кантарджиев. Постбиотиците се отделят от организма така, както са приети, но също са полезни, уточни той.
Сред най-добрите имуномодулатори са дрождите, чиято клетъчна стена съдържа манани, полиманани и глюкани. При правилна доза те не натоварват имунната система или отделни нейни клонове, за разлика от някои лекарствени продукти, внесени от екзотични места, каза професорът.
Препоръча и естествените туршии. Като пример посочи зелени домати, ферментирали в големи кюпове: според него те са много добър имуномодулатор и добра храна. Преди 200 години у нас са правели туршия от зелени домати, а не домати с песто.
Сега е времето за слагане на зеле за тези, които искат сърми за Коледа, добави Кантарджиев.
Българските луканки и суджуци узряват с лактобацили, които ги стабилизират, и са по-вкусни и по-полезни от западните салами, смята професорът.