Израел официално предаде на Белия дом послание за "сериозни опасения в сферата на сигурността" във връзка с предложеното споразумение за обезоръжаване на ХАМАС – това е първото публично възражение от страна на Йерусалим, откакто президентът Доналд Тръмп обяви сделката миналата седмица. Изразените възражения заплашват да усложнят това, което администрацията определи като пробив в опита за уреждане на почти тригодишния конфликт в Газа.
Дорон Шпилман, официален говорител на канцеларията на израелския премиер Бенямин Нетаняху, заяви пред агенция Associated Press в неделя, че според израелската разузнавателна оценка ХАМАС продължава да има намерение да възстанови военния си потенциал, а не да проведе истинско разоръжаване. По неговите думи израелската армия няма да се изтегли от Газа – където контролира над "60%" от територията – докато ХАМАС не сложи напълно оръжието.
"Нашата оценка е следната: ако се прегрупираме, преди ХАМАС да бъде реално разоръжен, той бързо ще разпростре присъствието си в цялата Газа, ще възстанови терористичната си инфраструктура, отново ще заплашва израелските общности и ще опита да извърши нова атака в стила на 7 октомври", каза Шпилман.
"Разоръжаването означава физическа предаване на оръжие. Нищо по-малко", добави той.
Белият дом отказа в неделя да коментира допълнително въпроса относно израелската оценка. Миналата седмица американски представители заявиха, че Израел е бил включен в консултациите на всеки етап от преговорите и от него не се изисква нищо повече от онова, което вече е поел като ангажимент по споразумението за прекратяване на огъня, подписано през октомври минала година.
В петък, 31 юли, Тръмп обяви, че неговият Съвет за мир е постигнал договореност с ХАМАС за пълно обезоръжаване на въоръжените групировки в Газа, определяйки това като "най-важен етап" от своя 20-точков план за прекратяване на огъня. Копие от споразумението, получено от AP, описва процес на етапи: оръжието, намиращо се у полицията, управлявана от ХАМАС, трябва да бъде предадено на подкрепян от САЩ палестински технократски комитет, след което се предвижда извеждане от употреба на тежко въоръжение и ликвидиране на тунели и обекти за военно производство – паралелно с постепенно изтегляне на израелските войски.
Според източници, запознати с детайлите на споразумението, говорили пред AP при условие за анонимност, Израел е предал своите опасения чрез бившия министър-председател на Великобритания Тони Блеър, който е част от ръководения от Тръмп Съвет за мир. Сред исканите от Израел условия са свобода за провеждане на военни операции в Газа, изключване на Катар и Турция от списъка на верификаторите на етапите от споразумението, както и унищожаване на конфискуваното оръжие на ХАМАС.
Николай Младенов, върховен представител за Газа от Съвета за мир, заяви в неделя, че екипът му работи "денонощно" за деескалация и пълно изпълнение на мирния план.
Израел продължава да нанася удари по Газа от подписването на споразумението за прекратяване на огъня през октомври минала година, като твърди, че целите са обекти на инфраструктурата на ХАМАС. По данни на местни болници, при последните удари през уикенда са загинали най-малко "17" души, включително деца. Израелската армия съобщи, че ударите са били насочени срещу бойни командири.
Изглежда, че Израел няма намерение да изтегли войските си преди октомврийските избори – Нетаняху е под натиск както от ултраправите партньори в коалицията, настояващи за запазване на присъствието в Газа, така и от опоненти, обвиняващи го в неспособност да предотврати атаката от 7 октомври 2023 година, при която загинаха около "1200" души и която постави началото на войната.