Внедряването на изкуствен интелект в диагностиката бележи огромен напредък в българското здравеопазване. AI системи стават все по-ключови при разчитане на образни изследвания, анализ на генетични проби и бързо откриване на онкологични, сърдечно-съдови и метаболитни рискове.
Водещите болници и диагностични центрове вече използват автоматизирани алгоритми за обработка на рентгенови, ЯМР и КТ изображения, които разпознават минимални отклонения. Това позволява ранна намеса при карциноми, инсулти, малформации – точността на AI-инструментите в някои случаи достига 94-97%, според публикувани медицински анализи.
Данните сочат, че въвеждането на AI ускорява патологичния анализ 5 до 8 пъти, намалява нуждата от повторни изследвания и прецизира диагнозите в сложни клинични случаи. Лекарите, подкрепени от AI, могат бързо да планират персонализирано лечение, което води до по-добра преживяемост и по-кратък болничен престой.
AI-базираните решения навлизат и в генетичните тестове и микробиом анализа, като позволяват автоматична съпоставка на хиляди гени едновременно. Така се създават „здравни профили на бъдещето“ – пациентите получават не само диагноза, но и профилактична програма, а здравните застрахователи започват да изискват дигитални досиета за рискови групи.
„Изкуственият интелект не заменя лекаря, но превръща медицината в по-сигурна наука и предоставя нови хоризонти за профилактика, прецизно лечение и национални програми за здравно планиране“, категорични са експертите в сектора.