Режисьорът Иван Ничев представи в Бургас новия си филм „Такси за рая“, черна комедия за смъртта, оцеляването и емиграцията. Прожекцията беше част от програмата на фестивала „Синелибри“, а след нея Ничев говори пред публиката.
Досега Ничев е известен с исторически и социални драми, а черната комедия е жанр, в който не е работил. Филмът разказва за границата между живота и умирането. Поводът да смени жанра, обясни режисьорът, е личното му здравословно изпитание.
Преди година Ничев е бил на диализа и лекарите практически са го отписали. Възстановил се е с усилията на медиците и със собствената си воля. Преживяното го е накарало да мисли за границите на живота и за следата, която човек оставя.
„За това, което е горе, никой не се е върнал и не ни е съобщил нищо интересно“, каза Ничев. „Затова реших, че в рамките на живота, който живеем, трябва да разсъждаваме за случващото се тук“, добави той.
Режисьорът се тревожи, че от България хората все по-лесно избират да емигрират. Филмът трябва да подтикне зрителя към вътрешен разговор: да остане и да гради страната, или да търси реализация в чужбина. Според Ничев е нужен начин, по който младите да поискат да останат в родината.
Носталгията винаги остава, каза той. Стихотворението на Димчо Дебелянов „Да се завърнеш в бащината къща“ има силен заряд.
Срещата на Иван Ничев със зрителите след „Такси за Рая“ беше обявена още в средата на октомври. Тогава писахме, че филмът е един от десетте европейски заглавия по литературни произведения, които „Синелибри“ показва в Бургас, и че е черна комедия, правена заедно с Тодор Чапкънов.
През 1976 г. в Сидни, Австралия, имало извънредна безплатна прожекция за българската общност. След нея Ничев се е запознал с емигрант, водопроводчик, който е направил улуците на големия хотел, където режисьорът е бил отседнал. Мъжът го е помолил да занесе писмо на близките му в България, за да видят какво е постигнал в чужбина. Ничев даде този спомен като пример за съдбата на емигранта.